Remembrance Time

Баскетбол – простата концепция да вкараш топката в противниковия кош и да не им позволиш да я вкарат в твоя. Това е едно от многото доказателства как нещо толкова просто може да се превърне в нещо с мащаби, по-големи дори и от вселената. Колкото и очевидна да е хиперболата тук, мисля че тя си е на мястото – баскетболът наистина е прераснал във спорт с огромни мащаби, играещ се или поне познат почти из всяко кътче на света. Когато минаваш с кола или просто си вървиш по улицата и забележиш как няколко деца, нека бъдат около 14 годишни, играят на игрището зад техния блок. И въпреки че игрището е в по-лошо състояние от Япония, след бомбардировките над Хирошима, то е само един символ на желанието, на любовта, които тези деца имат към играта. И винаги ще я имат, понеже за тях играта представлява едно спасение от външния свят, където единствената ти задача е да се забавляваш. Това не може да бъде трудно, нали?
Господ да благослови д-р Нейсмит! Сигурен съм че много хора са изрекли тези думи преди мен, а също и че няма да съм последният, който ги изрича.Защото все пак той е отговорника това божествено удоволствие да съществува днес. В началото баскетбола се е играел по доста примитивни правила, на игрища между два блока, като терасите са служели за опора на кошовете, които са били държани от жителите в съответните блокове. Но все пак хората са играели. Въпросът дали са осъзнавали какви последици ще има това на бъдещите поколения, не е ясен. Но това, което са осъзнавали, или поне д-р Нейсмит, е че това е игра, която може да се доразвие и да стане ако не най-известната игра в света (нека не се лъжем, това е футбола), то поне една от най-известните. Той е имал желанието да направи нещо повече, да бъде запомнен от този свят. И мисля че би било неземна лъжа ако кажем че не е постигнал това – все пак залата на славата на баскетбола носи неговото име отпред. И докато баскетбола съществува, докато има фенове на тази велика игра, името на д-р Нейсмит ще съществува. Мисля че говоря от името на всички хора, които познават играта по един или друг начин, когато казвам: Благодарим ти, д-р Нейсмит!

Ever had one of those days?

Някога имали ли сте един такъв ден, в който се чувствате все едно сте загубени? Сякаш не знаете накъде ще е следващата ви стъпка, следващият избор, каква ще е следващата ви дума. Сигурен съм че е така. Животът е сложно нещо и колкото повече време прекарваш в него, толкова по-сложно става. За да го изживееш до край и най-вече по начина, по който желаеш, трябва много воля, търпение и желание. Хората, които не издържат просто слагат край. Но това не е правилният край. Дори и преждевременното, нежелателно прекъсване на живота не е краят, който трябва да бъде. Всеки има точно определено време на този свят, в това няма съмнение. Но всеки трябва да изживее това време по своят начин. Франк Синатра има една песен, в която споменава, че е изживял живота си, че е извървял пътя си по неговия начин. И точно това е начинът, по който всеки един човек трябва да го изживее – без грижи, без притеснение, без съмнение. Все пак живеем само един живот и най-разумното нещо, което бихме могли да направим е да му се насладим.
Загубата на посоката е страшно нещо, ако не успееш да се окопитиш бързо, Целият свят, всички хора започват да ти се струват изключително далечни, сякаш са на някоя друга планета, а ти си останал сам-самичък на тази. И тази самота те кара да се чувстваш като човека, чиято противоположност всъщност си. Оптимизмът се превръща в песимизъм, радостта се превръща в тъга по отминалите времена, спомените, които те карат да се усмихваш. Тогава ти осъзнаваш, че те никога няма да се върнат и изпадаш в депресия. Но това, което не осъзнаваш е, че тези спомени няма да се върнат, но нови ще ги заменят. Тези нови спомени може да изглеждат като нищожни на момента, но след време те определено ще са „онези славни моменти, които никога няма да забравя”.

Mama take this badge off of me,
I can’t use it anymore
It’s getting dark, too dark to see
I feel like I’m knocking’ on Heavens’ door…

Единственото нещо, което може да се направи, за да се разтърсят тези тъжни, депресиращи мисли, е да се фокусира над положителното, над предстоящото. Бъдещи празници са идеален повод за събиране с приятели, със семейството и близки, чрез които да си прекараш добре. А един добре изкаран ден може да направи изключително много във дългосрочен план. Друг начин да разпуснеш е да практикуваш своето хоби, любимото си занимание. Баскетбол, футбол, тенис, каквото и да е, стига наистина да обичаш да го правиш, има гаранция на 100% че въпросният ден ще бъде добър.
И като за финал цитат от една песен, който отлично описва начинът, по който един живот трябва да бъде изживян.

We've got to hold on to what we've got
'Cause it doesn't make a difference
If we make it or not
We've got each other and that's a lot
For love - we'll give it a shot
We're half way there
Livin' on a prayer
Take my hand and we'll make it - I swear
Livin' on a prayer