The Chance...

Днес някъде към обяд разбрах, че когато започнат тренировките на отбора на училището ми, аз ще имам шанса да тренирам с тях. От една страна това е начин да вляза във форма и повече да се харесвам. Но от друга, това е шанса, за който се боря откакто започнах да играя баскетбол - шанса някой да ме забележи. И имам предвид наистина да ме забележи - не просто някой да ме види как играя и да каже "Добре играеш, продължавай в същия дух".
Между другото днес ми е също и рожденния ден. Макар и да не се сетих по-рано, може би това идва като подарък за рожденния ми ден, без да подозирам. Въпреки това, аз съм много радостен от този факт и ако не излезе нищо, поне този път ще знам, че аз съм виновен.
Относно рожденния ми ден, днес получих доста пожелания кое от кое по-добри и забавни. Някои ми пожелаха добри оценки, други ми пожелаха успехи нагоре, трети ми пожелаха успехи с баскетбола. Общо взето на училище беше супер, хората за които ми пука, а не са тук в Ямбол ми се обадиха я по скайп, я по телефона - всичко беще идеално. Все пак това, което казват че рожденния ден е един нормален ден, със лекото изключение, че това е твоят ден. Което лично според мен значи, че това е един нормален ден, във който можеш да очакваш това, за което си мечтал цяла година. Или две. И тази година това желание се изпълни. Тепърва предстои да видя какво ще стане, но засега изглежда добре. А доброто начало почти винаги е предпоставка за добър край.

Give me something for the pain...

... Or don't. В повечето случаи болката се определя като нещо, което означава че не си във най-добрата си форма и фактически ти е светваща лампичка да внимаваш повече, понеже в противен случай нещата ще станат по-зле. Съгласен съм с това, но само донякъде. Разбира се, че трябва да внимаваш - винаги трябва да внимаваш, понеже един миг невнимание може да ти докара главоболия и ядове цял живот. Не една или две кариери във спорта са приключвали за моменти.
Другата страна е тази, че болката те прави по-силен. Някои казват че това са глупости, че това е просто поредната приказка да успокоят тези, които не могат да понасят болката. Имам едно изречение за тях - Млъкнете и погледнете реалността! Болката те прави по-силен. Когато паднеш и се удариш, във първия момент започваш да плачеш. След това се изправяш и мислено си обещаваш да не го правиш повече. Следващия път като стигнеш до това място, ти спираш, поглеждаш нещото, което за малко да те събори със поглед, едва ли не казващ:
"Няма да падна отново! Очакваше друго, нали?"
Мисля че стана ясно отгоре каква е моята позиция по въпроса. Когато работиш над себе си, когато вдигаш тежести за да заякнеш, когато бягаш за да отслабнеш, когато правиш някаква друга физическа дейност - има някакво количество болка. Колко, зависи от това за кой говорим. Но я има. И ако не можеш да я понесеш, тогава по-добре да се откажеш още на момента. Но ако си достатъчно силен за да я понесеш, за да успееш да минеш една крачка напред, тогава има надежда за теб. Има надежда, че ти можеш да бъдеш това, което искаш. Това, което винаги си мечтал да бъдеш.
*The Music In My Mind - Bon Jovi - Something For The Pain*

Американски пай и българска баница...

Главната реакция на повечето хора за този филм е цитирам "Ааа, извратеняк, аз не мога да гледам такива филми..." - Еми ваш си е проблема. Вие изпускате толкова много, че направо не мога да кажа колко точно. Това, което мога да кажа, обаче е че засега по-добър филм жанра на Американски пай не съм гледал. Официалното резюме никога не ме е интересувало - предпочитам да си направя едно, базирано изцяло на моето мнение. Ето едно общо, за всички серии:
Това е филм, разказващ за една група приятели, от гимназията до колежа и малко след това. Филмът съдържа и абсолютно всичките им премеждия във гимназията, със цялото това нещо със спортистите и задръстеняците, със мажоретките и зубърките. А във колежа - със войната на общежитията. Филмът е подходящ по мое лично мнение за всички, стига да имат куража да го изгледат докрай.
Любимите сцени са просто толкова много, че ще се опитам да спомена една малка част от тях. Първата определено трябва да е от Бета Хаус. Последното изпитание, когато стриптизьорки им танцуваха във скута. Когато Дуайт получи стриптизьорката, станала номер едно във Вегас, горкия човек замалко не свърши, но пък се сдържа, за сметка на Едгар, който си омокри гащите, заради момиче, което се беше облякло във заешки костюм. Предполагам, че това което казват е вярно - зубърите и задръстеняците си имат страни, за които никой не знае и подозира.
Втората, мисля че трябва да от Голата Миля, и цялото такова състезание. Партито след това, когато двама от главните ни герои, глътнаха нещо като виагра (а може би и виагра?) и ония им работи стояха като току-що направени бастуни за часове. А пък любимия момент от тази сцена, беше когато играха бейзбол със оръжията си.
Обобщено, филма си е гаранция за смях и безсрамие. Но ако се съберат всичките части във маратон - няма много неща, които са по-добри от това.