вторник, 19 октомври 2010 г.

Песен на деня

Edguy - 9-2-9

We opened the door after midnight
To step into a timeless world
Angels and madness been flying around
A crack in the voice of reason
Something has taken over
Preventing us from turning around

Been sailing across the seas
We never arrived but always believed
And now for the first time I feel
The port I was too blind to see

929 - Just a number at sundown
A room with a view
929 - A night to remember
929 - I been reaching out
I been stumbling around
929 - I'm finally home

Been standing there with a suitcase
Surroundings fighting to get out
Send it off to the Lost-And-Never-Found
Maybe I don't have my head on straight
Maybe I'll lose it tomorrow
Preventing me from turning around

Been sailing across the seas
Up in the wind
Plowing through grief
And now for the first time I see
The port I was too blind to see

929 - Just a number at sundown
A room with a view
929 - A night to remember
929 - I been reaching out
I been stumbling around
929 - I'm finally home

929 - Just a number at sundown
A room with a view
929 - A night to remember
929 - I been reaching out
I been stumbling around
929 - I'm finally home

Пак ли Гилбърт, пак ли?

Със всяка грешка, която Гилбърт Аринас прави, имам чувството че все по-малко и по-малко му се играе баскетбол. Първо беше контузията на коляното, което не е негова грешка, такива неща се случват. После пистолета в съблекалнята, което му коства целия минал сезон. Сезон, където може би Вашингтон можеха да се класират нависоко с него. Сега и симулирането на контузия в коляното, за да можел Ник Йънг да поиграе повече, понеже не получавал много време за игра. Бе я ходи се разкарай бе пич! Ако Аринас продължава в този дух, той може да се окаже на мястото на Ник Йънг. И във всеки друг случай това не би трябвало да е проблем за Аринас, но в този е. Проблемът играе на позиция плеймейкър, колежът в който игра беше Кентъки и е най-вероятно по-бърз и след една, две години ще бъде по-добър дори и от Аринас. Името на този проблем е Джон Уол. Пойнт гарда е изключителен играч, който с малко късмет може да вземе наградата "Новобранец на годината" този сезон. Няма да се учудя ако Гилбърт получава повечето от времето си на терена този сезон, на позицията на стрелящ гард. А ако продължава да лази по нервите на ръководството на Уизърдс, виждам в близко бъдеще един мощен трейд, който би докарал добър стрелящ гард, който буквално може да е лявата ръка на Джон Уол. Особено и с неговата силна страна, която е да пробива коша и да забива през всичко живо, един добър стрелец от средно/далечно разстояние ще бъде идеалното допълнение към младия гард. Така че дните на Аринас като играч на Уизърдс могат и да бъдат преброени, ако не се държи на положение. Гилбърт е добър играч, дори и доста добър, но егото му се доближава застращително до опасната зона, която може да бъде наречена "Айвърсън 2009-2010" или "Зак Рандолф през която и да е година, но не през последните две-три". А за играч като Аринас това може да означава и край на кариерата му.

Милан срещу Реал Мадрид - храна и питиета

Тази вечер е мачът между отборите на Милан и Реал Мадрид. Лично моите предпочитания са за Милан, но като знам тактиките на Муриньо, резултатът може и да в полза на дебелия балет. Последния финал на Шампионската лига завърши в полза на Интер срещу Байерн, като разбира се на треньорската позиция на италианците стоеше отново Жозефиньо. Ще си призная не познавам много тактиките на Муриньо, но знам какво използва във въпросния финал и знам че до някаква степен ще го ползва тази вечер. Тактиката 10-0-0 работи перфектно срещу отбори със силно нападение, та ако ще дори и със силна защита. Защото колкото и добри да са нападателите, десет човека са си малко трудна цел за преодоляване.
Криволичейки от тънката ирония на горните твърдения, мачът тази вечер би трябвало да бъде интересен - Милан и Реал са считани за едни от грандовете на Европа, а това само по себе си е предпоставка за класика. Повечето хора считат Милан като "пенсионерски клуб" и са донякъде прави. Милан трябва да рискуват и да разчитат на по-млади таланти. Роналдиньо може да се окаже нещо като ментор а също и някой от защитата, понеже доколкото си спомням всичките са 30+ години. Нападението им засега е на добро ниво, макар и да може повече.
Ах, Реал Мадрид. Колко съм ги обичал и колко съм ги мразил. Отборът ми беше любим тогава, когато не беше натъпкан със седемцифрени, огромни егота, които рядко се интересуват от нещо друго, освен от това как изглеждат на терена и колко са цифрите на чека, който получават от отбора си. Water under the bridge, както се казва, време е да разгледам сегащния отбор и каква манджа я надробиха тая година.
Образно казано, разбира се, понеже ако трябва да го направя, ще си отворя бая работа, а това меко казано не е в топ приоритети ми сега. Ениуей, мисля че въпреки всичко, Муриньо все по някакъв начин ще ги стегне и ще превърне Реал в машина. Истинската машина в Испания си остава Барселона, но ако Реал поемат в правилната посока, това може набързо да се промени.

Моята прогноза за резултат:
2:2

понеделник, 27 септември 2010 г.

29 дни преди началото

29 дни, 8 часа и малко под 15 минути остават до началото на сезона в НБА. Със това ми дойде идеята да разгледам отборите, техните най-добри, най-учудващи и най-слаби ходове през това лято и съответно шансовете им за титла.
Като за начало бих отбелязал, че това лято беше едно от най-интересните за баскетбола в Америка, ако не и в света. Може би дори и в историята. ЛеБрон Джеймс, Дуейн Уейд, Крис Бош, Амари Стъдамайър, Карлос Буузър и още много други бяха свободни агенти през това лято. Ако се има впредвид и спекулациите около Кармело Антъни, тогава става още по-заплетено. Повечето си намериха нов дом, докато други останаха в отборите си, надявайки се на още един шанс за титлата. Сформира се супер отбор, един добър отбор се подобри, доказан отбор добави още един ветеран, а недоказани отбори направиха опити да се подобрят до известна степен. Ето и обобщението:
-/Eastern Conference, Atlantic Division
Boston Celtics
Може би най-добрите им ходове, които видях, са привличането на Джърмейн и Шакийл О'Нийл, които ако не друго, то поне ще осигурят стабилност на централната позиция. Така Кендрик Пъркинс ще може да минава и на четворката и да мачка наред. Друг важен ход, който на пръв поглед не изглежда такъв, е преподписването на Рей-Рей за още две години. Годините не го жалят, но пък стрелеца продължава да вкарва тройка след тройка, кош след кош. Той е доказано средство за печелене на мачове в последната секунда и с времето сякаш се подобрява, вместо да става по-слаб. Струва си споменаване и привличането на Делонте Уест и Вон Уейфър, които ако преминат през тренировъчния лагер, ще са добро попълнение в отбора.
Оценка на лятото: 6/10

New Jersey Nets
Завършвайки само с 12 победи последния сезон, Мрежите имаха доста неща за оправяне, като започнем от треньора и минем през играчите. Не съм много сигурен, че успяха да го направят, въпреки че "получиха" нов собственик - Михаил Прокоров, руски милионер, който се опита да привлече и ЛеБрон Джеймс, но както се оказа - не успя. Привличането на Джордан Фармар бе добър ход, понеже каквото правеше в Лейкърс, това може и да прави в Нетс, като включим и Терънс Уилямс по крилото. А с Девин Харис като титуляр или като стрелящ гард, двамата могат да направят доста добър екип. Антъни Мороу, преди играещ в Шарлът, също би могъл да направи нещо тук, със своите умения. Но в крайна сметка всичко ще зависи от мотивацията на играчите, понеже през това лято само няколко отбора, освен Ню Джърси, не направиха нищо революционно.
Оценка на лятото: 3/10

Ню Йорк Никс
Ето го и един от отборите, за които много се изприквазва и изписа през това лято. От спекулации за трипъл в Голямата Ябълка, до това, което всъщност се случи, лятото в Ню Йорк беше интересно. В крайна сметка, отборът взе, малко като утешаваща награда, крилото Амари Стъдамайър. Въпреки че не е най-добрия от играчите, този ход им спечели малко точки, понеже на Амари не му трябва много за да мачка наред - вярно във Финикс имаше Стив Неш на единицата и други добри играчи на останалите позиции, но тук ако не друго, то поне когато го дублират, ще може да подаде на Роджър Мейсън Джуниър, друга нова придобивка, или на някой от другите стрелци на Ню Йорк. Дали този ход ще подобри Никс, или ще ги потопи, предстои да видим. Но пък ако разгледаме внимателно отборът на Никс, забелязваме една малка, но твърде важна подробност - липсата на истинско тежко крило. Тежко крило, което мачка, което изисква почти постоянен дабъл тийм, крило което разполага с всички нужни качества. И това е Амари Стъдамайър.
Оценка на лятото: 6/10

Philadelphia 76ers
Само с избори от драфта не става, но в случая на Филаделфия, може и да се получи нещо. Евън Търнър е добър играч, и в комбинация с Андре Игудала може да се получи доста добра комбинация. Но освен Търнър и Носиони, който също е нов играч в редиците на Sixers, други нови попълнения няма. Филаделфия завършиха на долу-горе приемливо място миналата година, но все пак нямаше да е лошо да вземат някой друг играч. Андре Игудала е добър, но една птичка пролет не прави. Пример за това е Кливлънд Кавалиърс, но за това по-късно. Ако оценката се базираше на привлечени играчи през лятото, то Филаделфия щяха да са около 2-3. Но имайки предвид играчите в този отбор и това, от което той всъщност се нуждаеше, мисля че се получава една приемлива оценка, за едно неприемливо лято.
Оценка: 5/10

Toronto Raptors
Отбор, който има потенциал да е в плейофите, но не и за повече. Особено с това, което се случи това лято. Продаването на Хидо Тюркоглу и взимането на Леандро Барбоса лично за мен не е особено добра сделка. Но сравнено с други отбори, това може и да се окаже доста добър ход, имайки предвид че Леандро Барбоса е горе-долу на нивото на Тюркоглу, ако не и на по-високо. Леандро е бърз, Хидо не толкова. И двамта могат да стрелят и другите им качества са почти равностойни. И с тази сделка се изчерпва лятото на Торонто. Също така и отпътуването на франчайз играча им Крис Бош, не помага особено на динозаврите които, лично по мое мнение, тази година няма да влязат в плейофите. Ако го направят ще се промъкнат на някоя от долните позиции и ще бъдат смачкани в първия кръг, я от Маями, я от Бостън или Чикаго. Въпреки това, сделката беше добра, макар и недостатъчна.
Оценка на лятото: 4/10

С това завършвам засега. Следващия път ще обобщя Централната Дивизия на Изток, с мнения за Кливлънд, Детройт, Чикаго, Индиана и Милуоки.

петък, 27 август 2010 г.

Музикални планове за следващите няколко седмици

Тези седмици ще бъдат изпълнени главно с рок музика, някоя от която по тежка от останалите, но това е в реда на нещата. Няма лоша музика, стига да разбереш какво и е хубавото.
Та, в началото ще бъде Ace Frehley, по-нататък ще продължа с маратон на Аеросмит, една от класическите групи, която и до днес остава сред най-слушаните такива. А след това ще бъде легендата Алис Купър, който сигурен съм, всеки знае кой е. Ако не знае, няма да е лошо да се посвети, защото в крайна сметка той е, ако не легенда, то поне един изключително мощен музикант.
Засега това са плановете. След всяка прослушана група ще пиша коментар за мнението ми за тяхната музика и оценката ми по десетобалната система. Малко разнообразие няма да е лошо все пак. В който и да е смисъл на думата.

On the road to redemption...

Мда, завърнах се. След доста време отсъствие, повечето от което не беше по моя вина, аз пак съм тук да досаждам на хората, които ми четат публикациите, а също и да се опитвам да ги разсея малко от поредицата от сложни решения, наречена живот. Та, стига с отклоненията, време е да поясня за кво аджеба го пиша тоя пост. Започваме.
Пътят към изкуплението. Да, звучи много добре, като се замислиш. А и ако намериш нещо, към което да го приложиш а след това и да успееш в това си свое начинание, това вече е успех. Напоследък се заех да тренирам повече, също така и да чета книги от време на време, за обоготяване на въображението ми и дай боже - на речника ми. Не знам колко от всичко на което се надявам ще стане, но след всеки ден има едно нещо, което никога не бива да се забравя и винаги да се практикува - надеждата. Защото като се замисля, това е може би единственото нещо на този свят, на което можеш да разчиташ без никакви съмнения. Надеждата крепи човека в най-трудните моменти, дори и когато всичко изглежда безнадеждно.
Моят път към изкупление би бил нещо свързано с физическата подготовка, както и с умствената. Целите ми за тази година са долу-горе същите, както са били и за минали години - по-добри оценки и по-добра физическа форма. И въпреки че понякога едното не върви с другото, мисля че ще мога да се справя и с двете. Само времето ще покаже в крайна сметка.
И така, като за край на краткото ми душеизлияние, бих посъветвал всеки, който изчете горните редове да не спира да се надява за най-доброто. Не само че ако го искаш, то винаги идва, но и всеки го заслужава. Първата стъпка към успеха е осъзнаването на това.
~And that's the bottom line.

четвъртък, 15 юли 2010 г.

7 ден от лятната лига - прогнози

Лятната лига е почти към края си и повечето отбори изглеждат добре на игрището, имайки впредвид че отборите на този етап са съставени предимно от новобранци и свободни агенти без контракт. Седмият ден от лятната лига предоставя шест мача, моите прогнози на които ще видите тук.

Лос Анджелис Лейкърс срещу Сан Антонио Спърс
Тук съм със Сан Антонио. Не че Лейкърс нямат добри играчи, но просто играчите на Сан Антонио в този си вид са по-добре сработени, а пък и с Дажуан Блеър Шпорите стават доста добър отбор. Сега виждам че в отбора на Лос Анджелис е Джералд Грийн, атлетично крило, което е участвало два пъти (мисля) в турнира по забивки на НБА. И все пак прогнозата ми остава за Сан Антонио.

Голдън Стейс Уориърс срещу Финикс Сънс
Тук точната прогноза е трудна, понеже общото ниво на игра на двата отбора е почти еднакво, поне в този си вид. И противно на очакваното, тук ще избера Голдън Стейт, заради Антъни Рандолф, Брандън Райт и Реджи Уилямс. Слънцата също имат добър състав, но мисля че този мач е за опонентите им.

Уошингтън Уизардс срещу Далас Маверикс
Уизардс с малко. Джон Уол е добър гард, а и с Джавал МакГий на 5/4-та правят добра комбинация.

Атланта Хоукс срещу Милуоки Бъкс
Атланта Хоукс. Малко трудно е да избера победител тук, понеже не познавам много добре играчите от отборите, но Хоукс изглеждат като по-добре сработения отбор.

Лос Анджелис Клипърс срещу Портланд Трейлблейзърс
Може би мача на вечерта, с Блейк Грифин, ДеАндре Джордан срещу Патрик Милс, Джеф Пендерграф и останалите от Портланд. Прогнозата ми тук е за Клипърс, макар че мача може да поеме и в двете посоки.

Мемфис Гризлис срещу Подбрана селекция от NBA D-League
Без обида, но отборът от дивелъпмънт лигата тук няма никакъв шанс. Въпреки че Оу Джей Мейо играе като пойнт гард, той все още е същия играч, който заедно с Руди Гей и останалите носеше Мемфис на плещите си. А и Хашийм Табийт има какво да показва още. Формална прогноза: Мемфис.

вторник, 13 юли 2010 г.

Undisputed 3: Redemption

Фаворитът 3: Изкупление/Undisputed 3: Redemption

Такива "underdog rise to the top" филми са ми едни от любимите. В този конкретно се разказва за бивш боец, който заради престъпление бива вкаран в затвора. Там прекарва доста време, когато шефът на затвора го вкарва в турнир между бойци-затворници, победителят от който печели свобода и доста солидна парична награда.
Малко в стил на Роки, главния герой Юри Бойка е аутсайдер, главно заради коляното си, което е контузено и донякъде го ограничава. Но това не го спира, а дори напротив - прави го по-силен, по-упорит. А в края само това има значение.
Оценка 10/10. Лично на мен филма ми хареса. Ако спомена защо, бих спойлнал удоволствието на малкото хора, които ще го гледат заради този пост, затова ще приключа с това изречение.

понеделник, 12 юли 2010 г.

Repo Men

Разпоредителите/Repo Men(2010)

"Когато не можете да си изплатите колата, банката си я взима обратно. Когато не можете да си изплатите къщата, банката си я взима обратно. Когато не можете да си изплатите органите... Е, тогава се намесвам аз."
Така започва филма Разпоредителите, който по жанр не се вписва точно в никоя категория, понеже краят му не е хубав. Отсега ще го кажа, за да си го спестя по-късно. Времето е бъдеще. Медицината и техниката са напреднали дотолкова, че хората вече не се притесняват от липсата на органи, понеже има изкуствено създадени такива и всеки има достъп до тях... за известна цена. Тази цена може да не бъде изплащана на момента, може да се изработи план за изплащане. Имате право на период от три месеца закъснение, след което наш служител идва и взима органа обратно.
Мисля да приключа със цитатите от филма, защото става някак безинтересно. Часът е 12:41, затова ще направя един финален коментар: Филмът не е щастлив. Филмът може би е фантастична интерпретация на светът в който живеем. Поне аз така го разбирам. Как го разбирате вие? Това оставям на вас самите да прецените.

Let's Go To Prison!

Хайде в затвора/Let's Go To Prison(2006)

Този филм ми напомни много на епизодите на "Моето име е Ърл". Може би заради проблемите на главния герой, който е бил толкова пъти в затвора, че вече знае имената на персонала и затворниците. Също така и факта че има лошия късмет да попада на грешното място в грешния момент, в притежание на грешната кола. Всичко започва, когато Джон Лашитски, главния герой, излиза от третия си престой в затвора, на 24 години, и решава да отмъсти на съдията, който го е пращал в затвора толкова много пъти. Но тогава открива, че синът му е заел тази позиция и по пътя на логиката решава да отмъсти на него. Оттам започват всичките проблеми и за двамата.
Във филма има класически елементи от живота в затвора, като прецакването на съкилийник за пакет цигари, "търгуването с него" за 4 пакета цигари и 15 грама трева и други неща, които не звучат много приятно, но в този филм са интерпретирани по комичен начин. И както Джон Бидермън 4, бившия съдия, разбира най-важното правило в затвора е да не се доверяваш на никого. И да не изпускаш сапуна.

неделя, 11 юли 2010 г.

Музика за душата vol.1

Време е да изкарам наяве музикалните си предпочитания (devileyes). Тази идея взех от един друг блог, "Блогът на Бирето", авторът на който, ако чете в момента, бих благодарил за идеята. Нямам идея колко често ще ъпдейтвам тази тема, но пък ще споделям какво ми харесва напоследък. Първото издание започва след точно 20 секунди (време за малко реклама).

Anthrax - Gung-Ho
Dragonforce - Black Winter Night
Edguy - Steel Church
Motorhead - Ace Of Spades
Pantera - Cowboys From Hell
Skid Row - 18 And Life
Yngwie J. Malmsteen - Magic and Mayhem
Def Leppard - Die Hard The Hunter

Темата тази седмица е метъл. Всичките групи горе са добри, някои може би по-добри от други, но в края на краищата музиката си е музика.

Едно закъсняло ревю

Banana Joe/Банановия Джо (1982)


Участието на Бъд Спенсър е достатъчна причина да се гледа този филм, но все пак ще се постарая да напиша едно ревю. Филмът е комедия, от началото до края. Не мога да се сетя за момент, в който да не съм се смял, а пък и неграмотността на Джо те напушва на смях във всеки един момент. А когато Джо среща Дориан, певица в клуба, в който Джо е бодигард за известно време (няколко часа), тогава започват "приключенията" му. Всичко останало, което спомена ще бъде спойлер, за това ще напиша само едно друго нещо, за малкото хора, които ще си направят труда да го прочетат: Гледайте филма. А и който е гледал други филми на Бъд Спенсър знае какво точно представляват.

Miracles, Miracles...

Дрийм Тийм. Пълна доминация. Никаква конкуренция.
За последното може малко да се поспори, но доказателствата най-накрая ше сочат точно към това. Маями Хийт удариха джакпота това лято и мисля че няма човек, който да не е съгласен с това. Не само че задържаха Уейд, който можеше да отиде в Чикаго при Роуз, Ноа и новопривлечения Буузър, но и взеха Крис Бош и ЛеБрон Джеймс. Това трио, преди още да е изиграло първия си официален НБА мач заедно, влиза в историята като едно от най-добрите някога. Разбира се първото, което идва на ум е триото Джордан-Пипън-Родмън.
Имаше много коментари относно ситуацията в последните дни, повечето от които "пълен въздух", но пък други имаха смисъл. В Маями, с Бош и Уейд, ЛеБрон ще спечели поне една титла. Но ако беше спечелил една титла с Кливлънд, то тя би се равнявала на две-три с Маями. Защото ако го беше направил, ЛеБрон щеше да е човека, който го е направил, ако това има някакъв смисъл. В Маями технически отборът е на Уейд, понеже той го е направил първи (спечелил титла). И въпреки това мисля, че никой от другите двама няма против, стига да спечели титла. И после още една. И още една. И кой знае още колко много.
Дан Гилбърт, собственика на Кливлънд се изложи доста, когато направи коментара за напускането на Джеймс. В него той го нарича дезертьор, и че буквално не е играл в плейофния двубой със Селтикс. Значи, единствения човек, който държа серията завързана не е играл? Ако не беше той, Бостън щяха да минат Кливлънд с трактора и после да почистят пода, за да има къде да смажат следващите си противници. Не е ли той човека, който бележеше близо 30 точки на мач във всеки плейофен мач? Дан Гилбърт е страхливец и такъв ще си остане. А за това, че Кавалиърс без ЛеБрон ще спечелят титла преди Леброн да го направи с Маями... Е, това е доста смело изказване. Байрън Скот е добър треньор, един от най-добрите в лигата, но без отбор не можеш да стигнеш далеч.
Все още има добри играчи на пазара, може би Кливлънд ще успеят да подпишат с някой от тях, но фактът си е факт - отборът беше изграден около ЛеБрон Джеймс. И с който и да подпишат, отборът няма да е същият.

вторник, 6 юли 2010 г.

Стъдамайър в Ню Йорк и вероятността Крис Бош-Леброн Джеймс

Амари Стъдамайър беше първия играч, който смени отборите това лято. Ще бъде лъжа, ако кажа че не съм изненадан от това, понеже той беше най-малко очаквания човек да смени отбора си. Всички мислеха че Стъдамайър ще си стои на мястото или поне ще изчака да види какво ще стане със Леброн, Уейд и Бош, преди да реши какво ще прави той. Никой не очакваше от него да бъде инициатора, да бъде този, който евентуално ще стартира нещата. Въпреки това обаче, изненадата е на лице и от октомври за следващите 4-5 години, Амари ще се подвизава в униформата на Ню Йорк Никс, като все още не е ясно кой ще се присъедини към него, ако има такива. Със Стъдамайър като тежко крило, преподписването със Дейвид Лий е почти задължително, тъй като Лий има още малко докато се установи като елитен център в лигата, а заедно със СТАТ ще мачкат наред. Това което им трябва е добър плеймейкър, Данило Галинари е вероятно да замине към леко крило, със Амари на 4-ката, а за стрелящ гард остава МакГрейди, ако решат да преподпишат с него. Друг добър стрелящ гард е Рей Алън, но шансовете той да смени отбора са изключително малки, особено сега като Док Ривърс реши да се върне и да се пробва още един път със Селтикс. Това от което Никс наистина се нуждаят, е още една звезда, по вероятност плеймейкър. Има някакъв слух, че Стъдамайър може да "повлияе" на Кармело Антъни и Тони Паркър да се присъединят към него и Ню Йорк, което буквално ще изстреля Ню Йорк обратно на челното място, след доста години на отсъствие оттам. Последно Никс бяха в тази позиция, когато Патрик Юуинг играеше за тях.
Друг отбор, който може да удари джакпота това лято се заформя да бъде Кливлънд Кавалиърс. Това е, ако ЛеБрон Джеймс остане там, разбира се. Но със последните слухове, че Торонто Раптърс са готови на sign-and-trade за Крис Бош, което би го пратило в Кливлънд, се заформя доста интересен сценарий. А и Кавалиърс имат интерес в привличането на Брендън Хейууд, център, който би помогнал на тази позиция, понеже ако има позиция, в която Кавалерите не са силни, това е петицата. За останалите позиции няма много съмнение, освен стрелящ гард, което ме води до следващата мисъл. Ако Кливлънд, по някакъв невероятен начин, имайки предвид какво остава след като направят всички стъпки описани по-горе, успеят да подпишат с Рей Алън, то тогава никой няма да може да им се опре. Ще бъде нещо невероятно. Първо като плеймейкър Мо Уилямс - тоя човек като загрее, почти не пропуска тройка, а и е бърз, което го прави още по-голяма заплаха. Стрелящ гард - Рей Алън. Без повече коментар тук! Един от най-добрите(а съвсем скоро и най-добрия) стрелци в НБА. Леко крило - Леброн Джеймс. Отново без коментар тук. Тежко крило Крис Бош, човек, който може да взима борби, да играе под коша, да стреля почти отвсякъде а и пасът не му е толкова чужд, колкото при други крила. На петата позиция, нещата ще са малко трудни, но пък със толкова добри играчи на другите четири позиции, един средно добър център би свършил работа.

За останалите свободни агенти, които запазиха отборите си, за тях не знам какво да кажа. Дирк Новицки си остана с Далас, което за мен има смисъл, тъй като отборът си е добър, дори и без да добавят играчи това лято. Каквито и други играчи да имат, Новитцки и Джейсън Кид са достатъчни да разиграят отбора, или поне да го вдъхновят да играе на високо ниво. Джо Джонсън също остана с Атланта, което има смисъл, но не толкова голям, понеже можеше да отиде в по-добър отбор и да има възможността да играе с по-добри играчи. Ако не беше преподписал с Атланта, може би той щеше да е следващия играч, който да подпише с Ню Йорк. Oh well, както се казва. Руди Гей също остана в Мемфис, което няма никакъв смисъл за мен. Защо би останал в отбор, който едно че няма никакъв шанс да привлече някой добър играч, и две - няма никакъв шанс за титлата догодина? Може би парите са нещото, което е задвижило нещата тук. Но пък Руди Гей е млад, и има още години в лигата.

Решението, което би променило цялата лига, според слухове се очаква в Четвъртък около 20:00 американско време. Естествено, говоря за решението къде ще играе ЛеБрон Джеймс догодина. Според слухове се очаква да бъде взето в четвъртък, но все още не се знае. Каквото и да е това решение, със сигурност ще промени нещата в лигата за следващите години. Всичко, което ни остава сега е да чакаме.

Като за финал, във тон с темата бих написал само едно нещо, макар и да няма много смисъл: We Are All Witnesses.

понеделник, 5 юли 2010 г.

Саундтрак

Следващата "тема" е взета от форума "Хогуортс-БГ", така че всички заслуги за нея отиват натам, също и евентуално към другите, от които тази тема е била взаимствана. Та, сега малко обяснения. Защо си правя труда да пиша това? Ами защото имам някакво вдъхновение. Идеята е да съставиш саундтрак на своя живот, използвайки каквито и да е песни. Има около 30-ина ситуации, като могат да се добавят още (ако успееш да измислиш нещо, което не е било споменато преди). Та, нека започнем.

1. Текат встъпителните надписи към филма за вашия живот. Музиката към тях е?
Motley Crue - Kickstart My Heart

2. Бързо прескачащи кадри от вашето детство, а за фон?
Guns N'Roses - Sweet Child Of Mine

3. Изведнъж всичко замира и действието се фокусира на тук и сега, седнали сте пред компа, а от пращящите тонколони се чува?
Metallica - Nothing Else Matters

4. На следващият ден. Всъщност той е толкова следващ, колкото и предишния... все същото. Утре ще правите нещо различно, но тийм сонга към еднообразието в живота ви е?
Deep Purple - Wasted Sunsets

5. Нов ден. Този е нов. Срещате я/го. Едни очи, в който намирате всички отговори... а и останалото си го бива. Това със сигурност е главната женска/мъжка роля във вашия живот. В главата ви зазвучава музика и тя е?
Foreigner - Waiting For A Girl Like You

6. Борбата за Нейното/Неговото сърце е безмилостно жестока.
Sonata Arctica - Kingdom For A Heart

7. Битка със средностатистически лош.
Anthrax - I Am The Law

8. Дълга разходка сам в парка.
Godsmack - I Stand Alone

9. Ти с приятели.
Kiss - Rock And Roll All Nite
Без обяснение тук. Всеки, който е слушал песента, ще разбере защо я слагам точно тук.

10. Спортно мероприятие по избор.
Deep Purple - Highway Star

11. Достигане на дълго желана от вас цел.
Ozzy Osbourne - I Don't Wanna Stop

12. И провал в съответното преследване на таз ваша мечта.
Lynyrd Skynyrd - Free Bird

13. Чувствате се предаден от света.
Hammerfall - Last Man Standing

14. Добре де, знам, че романтиката я оставихме назад, ама трябва да има поне една секс сцена с фон?
Metallica - Enter Sandman

15. Така и сега да добавим и финалната музика и от мен толкоз.
AC/DC - Highway To Hell

16. Магия ви заключва в любимата ви книга или филм.
Ozzy Osbourne - Paranoid

18. Чувстваш се велик... току що си извършил нaй - смелото нещо на света.
Rainbow - The Temple Of The King


19. Дълбока тайна/болка се отключва в теб... С коя песен?
Rainbow - Rainbow Eyes

20. Най - добрият ти приятел те е предал и дори да му простиш нищо никога няма да бъде същото...
Guns N'Roses - Civil War

21. Толкова много мразиш някого, че ти се иска да го убиеш. Всеки път, когато го/я видиш в главата ти звучи...
Rage Against The Machine - Killing In The Name Of

22. Болезнен спомен нахлува в главата ти, винаги те е преследвал, искаш да избягаш, а всъщност голяма част от живота ти се крепи именно на него…
Metallica - The Unforgiven

23. Тълпата от хора ви поглъща, но вие успявата да се различите с...
Edguy - Aren't You A Little Pervert, Too?

24. Не чувстваш краката си, ръцете си, цялото си тяло... Носиш се в нищото... На какъв фон?
Lacuna Coil - Falling

25. Нищо няма смисъл, борбата е загубена и целият ти свят е рухнал... Но ти намираш сили да се изправиш и да продължиш да се бориш...
Thousand Foot Krutch - Phenomenon

26. Тъмно е, а навън се чува само дъждът... той лежи до теб, прегърнал те е и двамата почти заспивате.
Whitesnake - Crying In The Rain

27. Не ти пука. Отпускаш се и разкриваш тази мъничка част от себе си, която винаги си крил/а поради каквито и да било причини. Другите те гледат озадачено/с ужас, а ти ... ти се усмихваш. Защото в главата си чуваш...
Skillet - Monster

28. Много бързате... и то за важно събитие или работа. Но имате проблем и не можете да стигнете навреме, а да кажем... половин час след началото... Пускате песен за да уплътните времето, което сякаш е спряло... и коя е тя?
Saxon - Need For Speed

29. Сам в къщи. Вече е много късно. Знаете, че не трябва да пускате тази песeн, защото ще се побъркате от страх, но все пак...
Lordi - Would You Love A Monsterman

30. Прекарали сте нощта на плажа с огън, китари и среднощно къпане. Слънцето изгрява с...
Eagles - Tequila Sunrise

31. Момчето/момичето, което мразиш ти отнема любимата/любимия.
Rage Against The Machine - Wake Up

32. Имаш лош ден.Вечерта вече си уморен/а и настроението ти е спаднало.Пускаш ... песен за да се развеселиш и да ти дигне самочуствието.
Edguy - Speedhoven

И така стигаме до края (смешна физиономия). Някои песни нямат много смисъл, но зад всяка си има причина.

неделя, 4 юли 2010 г.

Свободни агенти, метъл крале и световна слава

Или по-ясно малко размисли върху последните събития в НБА, метъл музиката и световното първенство.
Ще започна с НБА. Всичките тези суперзвезди, които това лято са "временно" без контракт им предстои да подпишат такъв. Въпросът с кого е най-важният тук, тъй като този избор ще промени цялата лига за следващите няколко години. Леброн Джеймс, Дуейн Уейд, Крис Бош, Джо Джонсън, Дирк Новицки са само някои от имената, които може би ще сменят отбора в който играят. Напоследък в уеб пространството (и не само) се появиха няколко вероятности, някои от които са твърде възможни за да не се споменат. Други са абсолютни фантазии, но пък станат ли, ще се получи нещо като Бостън Селтикс, по времето на Бил Ръсел. Ениуей, ето ги и най-интересните вероятности:
Леброн Джеймс, Крис Бош и Дуейн Уейд в един отбор. Малко вероятно. Първо понеже според коментари на Бош, той иска да бъде човекът, около който отбора се гради. А с тези двамата до него, това просто няма да го бъде. Оставяйки това настрана, друг фактор е таванът на заплатите. Да кажем, че тези тримата ще подпишат с един отбор. Какво остава за останалите обаче? Общо заплатите на тримата надвищават 30 милиона на пълен контракт, което е повече от половината от това, което е позволено да се харчи за играчи. Има и такива собственици, които ще си позволят да извадят от джоба си пари, за да изградят супер отбор, но в момента единствените възможности за това са Уошингтън Уизърдс и Далас Маверикс донякъде, понеже никой не знае какво ще направи Марк Кюбан.
Леброн Джеймс извън Кливлънд. Другото развитие, което е най-популярно това лято. Каква е вероятността това да стане? Почти толкова голяма, колкото е тази Леброн да остане. Понеже въпреки че Акрън, Охайо е родното му място и въпреки, че без него отборът на Кливлънд ще е един от претендентите за осмото място в конференцията за няколко години, какво са направили Кливлънд за да му покажат че трябва да остане? Загубата от Бостън на полуфиналите на Източната конференция не помага много за каузата, а най-малко помага уволняването на Майк Браун и Дани Фери. За първия разбирам, но за какъв уволниха джием-а, който докара Антъни Паркър, Мо Уилямс и Антуан Джеймисън в отбора? За Шакийл не споменавам, понеже той вече е нещо като role player.Къде ще отиде Леброн, ако не преподпише с Кливлънд обаче, това е нещо, което самият Леброн ще каже. И все пак, моято прогноза е че Леброн ще остане в Кливлънд, а Крис Бош ще подпише с Маями, което ще доведе и до преподписването на Уейд с Маями. А ако новия Gm на Кливлънд успее да доведе някой добър свободен агент, това ще е нещото, от което Кавалерите се нуждаят и може би този път те ще спечелят шампионата.

Световното първенство тази година поднесе няколко изненади, някои от които не бяха толкова изненада, колкото липса на подготовка и желание за игра, но в крайна сметка тези отбори отпаднаха. Франция, Англия, Аржентина, Бразилия, Италия са само някои от имената, които никой не очакваше да отпаднат. Поне не толкова скоро. Докато отпадането на Франция и Англия беше някакси предначертано, това на Бразилия и Аржентина, дойде като гръм от ясно небе. И двата отбора имаха достойни противници на четвърт финалите в лицето на съответно Холандия и Германия. Въпреки, че не гледах нито един от тези два мача, не очаквах нито един от тях да се развие по този начин. За мача на Бразилия няма да коментирам - 2 на 1 е резултат, който може да е случайност, може да е леко надиграване, може и да е абсолютно надиграване. Това не е годината на Бразилия. За мача на Аржентина, тук очаквах нещо абсолютно противоположно на това, което стана. Четири на нула! Аржентинците не са слаб отбор, но от този резултат точно това излиза. Излиза че германците са смазали Аржентина по начин, срамен дори за българския национален отбор по футбол. Явно магията на Меси този път не проработи. Или пък германците бяха твърде добри? Каквато и да е причината, присъдата е ясна - Германия продължават, Аржентина се прибират вкъщи. А след тази победа на немците, отстранявайки ако не фаворита, то поне втория най-вероятен шампион, няма как да немците да не станат фаворити за спечелването на трофея.

Като заключение ще напиша малък коментар за рок феста в Каварна, който ще се проведе от 23 до 25 този месец. Сонисфиър вдигна летвата до небесата, но по някаква причина аз мисля че този концерт ще я достигне. Таря Турунен, Аксепт, Криейтър, Анайълейтър са само някои от имената, които буквално ще взривят сцената в Каварна и ще оставят много зрители с главоболие и звънтящи уши. Shame on me for not going, ама ще се задоволя с гледане на клипчета и споделяне на емоции.

Заключение No.2: Stay Heavy, rock on and bring the motherfuckin' house down!

събота, 3 юли 2010 г.

One...

I can't remember anything
Can't tell if this is true or dream
Deep down inside I feel the scream
This terrible silence stops it there

Now that the war is through with me
I'm waking up, I cannot see
That there's not much left of me
Nothing is real but pain now

Hold my breath as I wish for death
Oh please god, help me

Back in the womb it's much too real
In pumps life that I must feel
But can't look forward to reveal
Look to the time when I'll live

Fed through the tube that sticks in me
Just like a wartime novelty
Tied to machines that make me be
Cut this life off from me

След малкото лирическо отклонение с тази песен на Металика, е време за завръщането. На какво? На, надявам се, едно по-редовно ъпдейтване на блога ми, я с нови песни, я с нещо друго. Тепърва ще видим...
Новини? Не много. Годината завърши, предстоят два месеца и половина почивка, която честно казано не мисля че ще ни повлияе много добре, понеже винаги като вкусиш нещо хубаво, искаш още от него. Въпреки това все някакси ще успеем да се настроим за училище отново, но до този момент има още много време. It's summer time!, както се казваше в една (или много) песен и е време за почивка и забавление.