Тези седмици ще бъдат изпълнени главно с рок музика, някоя от която по тежка от останалите, но това е в реда на нещата. Няма лоша музика, стига да разбереш какво и е хубавото.
Та, в началото ще бъде Ace Frehley, по-нататък ще продължа с маратон на Аеросмит, една от класическите групи, която и до днес остава сред най-слушаните такива. А след това ще бъде легендата Алис Купър, който сигурен съм, всеки знае кой е. Ако не знае, няма да е лошо да се посвети, защото в крайна сметка той е, ако не легенда, то поне един изключително мощен музикант.
Засега това са плановете. След всяка прослушана група ще пиша коментар за мнението ми за тяхната музика и оценката ми по десетобалната система. Малко разнообразие няма да е лошо все пак. В който и да е смисъл на думата.
петък, 27 август 2010 г.
On the road to redemption...
Мда, завърнах се. След доста време отсъствие, повечето от което не беше по моя вина, аз пак съм тук да досаждам на хората, които ми четат публикациите, а също и да се опитвам да ги разсея малко от поредицата от сложни решения, наречена живот. Та, стига с отклоненията, време е да поясня за кво аджеба го пиша тоя пост. Започваме.
Пътят към изкуплението. Да, звучи много добре, като се замислиш. А и ако намериш нещо, към което да го приложиш а след това и да успееш в това си свое начинание, това вече е успех. Напоследък се заех да тренирам повече, също така и да чета книги от време на време, за обоготяване на въображението ми и дай боже - на речника ми. Не знам колко от всичко на което се надявам ще стане, но след всеки ден има едно нещо, което никога не бива да се забравя и винаги да се практикува - надеждата. Защото като се замисля, това е може би единственото нещо на този свят, на което можеш да разчиташ без никакви съмнения. Надеждата крепи човека в най-трудните моменти, дори и когато всичко изглежда безнадеждно.
Моят път към изкупление би бил нещо свързано с физическата подготовка, както и с умствената. Целите ми за тази година са долу-горе същите, както са били и за минали години - по-добри оценки и по-добра физическа форма. И въпреки че понякога едното не върви с другото, мисля че ще мога да се справя и с двете. Само времето ще покаже в крайна сметка.
И така, като за край на краткото ми душеизлияние, бих посъветвал всеки, който изчете горните редове да не спира да се надява за най-доброто. Не само че ако го искаш, то винаги идва, но и всеки го заслужава. Първата стъпка към успеха е осъзнаването на това.
~And that's the bottom line.
Пътят към изкуплението. Да, звучи много добре, като се замислиш. А и ако намериш нещо, към което да го приложиш а след това и да успееш в това си свое начинание, това вече е успех. Напоследък се заех да тренирам повече, също така и да чета книги от време на време, за обоготяване на въображението ми и дай боже - на речника ми. Не знам колко от всичко на което се надявам ще стане, но след всеки ден има едно нещо, което никога не бива да се забравя и винаги да се практикува - надеждата. Защото като се замисля, това е може би единственото нещо на този свят, на което можеш да разчиташ без никакви съмнения. Надеждата крепи човека в най-трудните моменти, дори и когато всичко изглежда безнадеждно.
Моят път към изкупление би бил нещо свързано с физическата подготовка, както и с умствената. Целите ми за тази година са долу-горе същите, както са били и за минали години - по-добри оценки и по-добра физическа форма. И въпреки че понякога едното не върви с другото, мисля че ще мога да се справя и с двете. Само времето ще покаже в крайна сметка.
И така, като за край на краткото ми душеизлияние, бих посъветвал всеки, който изчете горните редове да не спира да се надява за най-доброто. Не само че ако го искаш, то винаги идва, но и всеки го заслужава. Първата стъпка към успеха е осъзнаването на това.
~And that's the bottom line.
Абонамент за:
Публикации (Atom)