Total Exhaustion...

Фиу! Най-накрая си приключих тренировката за днес. Когато си я направих не мислех че ще бъде толкова изморителна, но ето на - тя се оказа точно такава. От една страна не е толкова добре да се натоварваш толкова много, понеже можеш я да претовариш някой мускул, я да скъсаш връзки. От друга страна - на кого му пука? Шегата настрана, но наистина усещането след тежка тренировка е невероятно. Всеки, който случайно мине оттук, му препоръчвам да я пробва. Ето я и нея:

Exercise	Muscle Group	Sets	Reps
Shoulder Raises	Shoulders	4	12
Bicep Curls	Biceps	4	12
Tricep Raise	Triceps	4	10
Push-Ups	Chest	3	12
High-Legged Push-Ups	Chest	3	12
Crunches	Abs	4	18
Arms-Knee Touches	Abs	2	15
Dips	Back	3	12
Torso Raises	Lower Back	4	15
Squats	Quadriceps	4	20
Calf Raises	Calf	2	12
Burnouts	Calf	4	100

Някои от имената на упражненията не са много точни, понеже съм си ги кръстил по такъв начин, че после да мога да си ги разбера. Ако има неразбрали под този пост се мъдри едно бутонче, на което пише "Добави коментар" или нещо подобно. Там е мястото за въпроси. Айде със здраве.

The Chance...

Днес някъде към обяд разбрах, че когато започнат тренировките на отбора на училището ми, аз ще имам шанса да тренирам с тях. От една страна това е начин да вляза във форма и повече да се харесвам. Но от друга, това е шанса, за който се боря откакто започнах да играя баскетбол - шанса някой да ме забележи. И имам предвид наистина да ме забележи - не просто някой да ме види как играя и да каже "Добре играеш, продължавай в същия дух".
Между другото днес ми е също и рожденния ден. Макар и да не се сетих по-рано, може би това идва като подарък за рожденния ми ден, без да подозирам. Въпреки това, аз съм много радостен от този факт и ако не излезе нищо, поне този път ще знам, че аз съм виновен.
Относно рожденния ми ден, днес получих доста пожелания кое от кое по-добри и забавни. Някои ми пожелаха добри оценки, други ми пожелаха успехи нагоре, трети ми пожелаха успехи с баскетбола. Общо взето на училище беше супер, хората за които ми пука, а не са тук в Ямбол ми се обадиха я по скайп, я по телефона - всичко беще идеално. Все пак това, което казват че рожденния ден е един нормален ден, със лекото изключение, че това е твоят ден. Което лично според мен значи, че това е един нормален ден, във който можеш да очакваш това, за което си мечтал цяла година. Или две. И тази година това желание се изпълни. Тепърва предстои да видя какво ще стане, но засега изглежда добре. А доброто начало почти винаги е предпоставка за добър край.

Give me something for the pain...

... Or don't. В повечето случаи болката се определя като нещо, което означава че не си във най-добрата си форма и фактически ти е светваща лампичка да внимаваш повече, понеже в противен случай нещата ще станат по-зле. Съгласен съм с това, но само донякъде. Разбира се, че трябва да внимаваш - винаги трябва да внимаваш, понеже един миг невнимание може да ти докара главоболия и ядове цял живот. Не една или две кариери във спорта са приключвали за моменти.
Другата страна е тази, че болката те прави по-силен. Някои казват че това са глупости, че това е просто поредната приказка да успокоят тези, които не могат да понасят болката. Имам едно изречение за тях - Млъкнете и погледнете реалността! Болката те прави по-силен. Когато паднеш и се удариш, във първия момент започваш да плачеш. След това се изправяш и мислено си обещаваш да не го правиш повече. Следващия път като стигнеш до това място, ти спираш, поглеждаш нещото, което за малко да те събори със поглед, едва ли не казващ:
"Няма да падна отново! Очакваше друго, нали?"
Мисля че стана ясно отгоре каква е моята позиция по въпроса. Когато работиш над себе си, когато вдигаш тежести за да заякнеш, когато бягаш за да отслабнеш, когато правиш някаква друга физическа дейност - има някакво количество болка. Колко, зависи от това за кой говорим. Но я има. И ако не можеш да я понесеш, тогава по-добре да се откажеш още на момента. Но ако си достатъчно силен за да я понесеш, за да успееш да минеш една крачка напред, тогава има надежда за теб. Има надежда, че ти можеш да бъдеш това, което искаш. Това, което винаги си мечтал да бъдеш.
*The Music In My Mind - Bon Jovi - Something For The Pain*

Американски пай и българска баница...

Главната реакция на повечето хора за този филм е цитирам "Ааа, извратеняк, аз не мога да гледам такива филми..." - Еми ваш си е проблема. Вие изпускате толкова много, че направо не мога да кажа колко точно. Това, което мога да кажа, обаче е че засега по-добър филм жанра на Американски пай не съм гледал. Официалното резюме никога не ме е интересувало - предпочитам да си направя едно, базирано изцяло на моето мнение. Ето едно общо, за всички серии:
Това е филм, разказващ за една група приятели, от гимназията до колежа и малко след това. Филмът съдържа и абсолютно всичките им премеждия във гимназията, със цялото това нещо със спортистите и задръстеняците, със мажоретките и зубърките. А във колежа - със войната на общежитията. Филмът е подходящ по мое лично мнение за всички, стига да имат куража да го изгледат докрай.
Любимите сцени са просто толкова много, че ще се опитам да спомена една малка част от тях. Първата определено трябва да е от Бета Хаус. Последното изпитание, когато стриптизьорки им танцуваха във скута. Когато Дуайт получи стриптизьорката, станала номер едно във Вегас, горкия човек замалко не свърши, но пък се сдържа, за сметка на Едгар, който си омокри гащите, заради момиче, което се беше облякло във заешки костюм. Предполагам, че това което казват е вярно - зубърите и задръстеняците си имат страни, за които никой не знае и подозира.
Втората, мисля че трябва да от Голата Миля, и цялото такова състезание. Партито след това, когато двама от главните ни герои, глътнаха нещо като виагра (а може би и виагра?) и ония им работи стояха като току-що направени бастуни за часове. А пък любимия момент от тази сцена, беше когато играха бейзбол със оръжията си.
Обобщено, филма си е гаранция за смях и безсрамие. Но ако се съберат всичките части във маратон - няма много неща, които са по-добри от това.

Рокендрол и такива животни...

She gave me the queen
She gave me the king
She was wheelin' an' deelin'
Just doin' her thing
She was holdin' a pair
But I had to try
Her Deuce was wild
But my Ace was high
But how was I to know
That she'd been dealt with before
Said she'd never had a Full House
But I should have known
From the tattoo on her left leg
And the garter on her right
She'd have the card to bring me down
If she played it right

AC/DC безспорно са ако не най-добрата, то поне една от най-добрите рок групи въобще. Първоначално аз не бях запален толкова по този вид музика, но първия път като чух такава музика, разбрах колко много съм пропуснал - Ей Си Ди Си са просто няколко човека, които просто правят музика и се забавляват. И ако се отдадеш на музиката и ти ще се забавляваш със тях. Още си припявам бек ин блек, още откачам на you shook me all night long... Просто тази музика няма забравяне. Rock'N'Roll All Night Baby!!! (и невероятно соло след това... без думи съм просто ^^)
Оставяйки настрана рок музиката, последните няколко дни бяха доста добри за мен. Баскетбола върви, заедно със всичко останало. Преди няколко дни ме попитаха за нещо, което казах във края на миналата учебна година, т.е. за влизането в отбора на училището. Въпросът беше дали още смятам да го направя. Да, смятам да го направя, и мисля че ще успея във това свое начинание. Знам че ще е трудно, знам че ще е адски изморително, но ще го направя. Все пак баскетбола освен забавление може да ми осигури друга възможност за бъдещето, а такава никога не е излишна.

Добре дошъл или добре заварил...

Надявам се този да се задържи за по-дълго от предишните. Дали от мързел, дали от незаинтересованост, предните ми блогове потънаха в забвение. Със малко ентусиазъм това няма да се случи на този, но за това се изисква ентусиазъм. Ще се опитам да поддържам този и ще пиша що годе по 2-3 пъти на седмица. Някой път повече, друг път по-малко. Ще видим как ще станат нещата и ако имам за какво да пиша, ще го напиша. Това няма да е проблем, понеже винаги имам за какво да пиша. Та след този нескопосан опит за пост, sign-off -вам, и със късмет ще се върна след няколко дни със нови излияния от моя милост.