Днес някъде към обяд разбрах, че когато започнат тренировките на отбора на училището ми, аз ще имам шанса да тренирам с тях. От една страна това е начин да вляза във форма и повече да се харесвам. Но от друга, това е шанса, за който се боря откакто започнах да играя баскетбол - шанса някой да ме забележи. И имам предвид наистина да ме забележи - не просто някой да ме види как играя и да каже "Добре играеш, продължавай в същия дух".
Между другото днес ми е също и рожденния ден. Макар и да не се сетих по-рано, може би това идва като подарък за рожденния ми ден, без да подозирам. Въпреки това, аз съм много радостен от този факт и ако не излезе нищо, поне този път ще знам, че аз съм виновен.
Относно рожденния ми ден, днес получих доста пожелания кое от кое по-добри и забавни. Някои ми пожелаха добри оценки, други ми пожелаха успехи нагоре, трети ми пожелаха успехи с баскетбола. Общо взето на училище беше супер, хората за които ми пука, а не са тук в Ямбол ми се обадиха я по скайп, я по телефона - всичко беще идеално. Все пак това, което казват че рожденния ден е един нормален ден, със лекото изключение, че това е твоят ден. Което лично според мен значи, че това е един нормален ден, във който можеш да очакваш това, за което си мечтал цяла година. Или две. И тази година това желание се изпълни. Тепърва предстои да видя какво ще стане, но засега изглежда добре. А доброто начало почти винаги е предпоставка за добър край.
Няма коментари:
Публикуване на коментар