... Or don't. В повечето случаи болката се определя като нещо, което означава че не си във най-добрата си форма и фактически ти е светваща лампичка да внимаваш повече, понеже в противен случай нещата ще станат по-зле. Съгласен съм с това, но само донякъде. Разбира се, че трябва да внимаваш - винаги трябва да внимаваш, понеже един миг невнимание може да ти докара главоболия и ядове цял живот. Не една или две кариери във спорта са приключвали за моменти.
Другата страна е тази, че болката те прави по-силен. Някои казват че това са глупости, че това е просто поредната приказка да успокоят тези, които не могат да понасят болката. Имам едно изречение за тях - Млъкнете и погледнете реалността! Болката те прави по-силен. Когато паднеш и се удариш, във първия момент започваш да плачеш. След това се изправяш и мислено си обещаваш да не го правиш повече. Следващия път като стигнеш до това място, ти спираш, поглеждаш нещото, което за малко да те събори със поглед, едва ли не казващ:
"Няма да падна отново! Очакваше друго, нали?"
Мисля че стана ясно отгоре каква е моята позиция по въпроса. Когато работиш над себе си, когато вдигаш тежести за да заякнеш, когато бягаш за да отслабнеш, когато правиш някаква друга физическа дейност - има някакво количество болка. Колко, зависи от това за кой говорим. Но я има. И ако не можеш да я понесеш, тогава по-добре да се откажеш още на момента. Но ако си достатъчно силен за да я понесеш, за да успееш да минеш една крачка напред, тогава има надежда за теб. Има надежда, че ти можеш да бъдеш това, което искаш. Това, което винаги си мечтал да бъдеш.
*The Music In My Mind - Bon Jovi - Something For The Pain*
Няма коментари:
Публикуване на коментар