Със тазвечершното ППВ, реших да си пусна прогнозите за мачовете, като се опитам, подчертавам, опитам, да се обосновя защо избирам, който там избирам. Е, без повече обяснения, нека започнем.
Randy Orton vs. Christian for the World Heavyweight Championship
Моят избор: Ренди Ортън. В последно време се убедихме за пореден път в тъпотията на WWE и буквално предаването на титлата от ръцете на Крисчън в тези на Ортън. И въпреки, че логиката сочи към победа на Крисчън, реалността според мен ще е в обратната посока. Дано поне единият да търне и да се получи добра вражда, понеже не виждам какво може да направи Ортън с титлата, докато Крисчън би спечелил от една вражда с Ортън, свързана с нея. Да видим.
John Cena vs. The Miz in an "I Quit" Match for the WWE Championship
Моят избор: Сина. Ако дойде някой ден, когато федерацията реши Сина да изгуби подобен мач, тогава ще е денят, в който ще си възвърна вярата в тях. Понеже Сина е най-великият, най-силният и не че има нещо лошо в образа му, но вече стана твърде стар и нищо ново не се добавя в него, освен може би една вражда със Скалата, която на този етап сякаш идва доста добре за Сина. Но за този мач победителят е ясен. Повече от ясен. Джон Сина никога няма да каже "I Quit" и това е така, понеже образът му е изграден по такъв начин. Той е Железният Човек, той не се предава.
Big Show & Kane vs. CM Punk & Mason Ryan for the WWE Tag Team Championship
Моят избор: Тук избирам СМ Пънк и Мейсън Раян. Понеже само враждата на Раян с Кейн или Биг Шоу би била интересна за гледане, а пък като добавим голямата уста на Пънк, би довела до една доволна вражда, която, дай Боже, би издигнала малко Мейсън и би върнала Пънк там, където беше преди известно време.
Wade Barrett vs. Ezekiel Jackson for the Intercontinental Championship
Моят избор: Джаксън. И тук се очертава една хубава вражда, която поставя Джаксън срещу Корр (да, нарочно с две р-та). И въпреки, че в Първична сила до скоро Ортън водеше една такава с Нексус, а преди него Сина правеше това, в Смака това го е нямало и както се казва, ако може да издоиш още мляко от една крава, давай смело. Но тук поне анихилацията на целия Корр няма да изглежда твърде пресилена, понеже Джаксън е напомпан до такава степен, че рамената му изглеждат по-големи от хандбална топка.
Brie Bella vs. Kelly Kelly for the Divas Championship
Моят избор: КАРМА!!!! Едно е сигурно в тоя мач - тая огромната ще се появи и ще ги натроши и двете. Или поне това искам да видя, понеже тоя мач няма да го гледам толкова задълбочено, както останалите. А Карма ми изглежда, че ще тръгва на вражда с Кели. Но може и да се бъркам и враждата и да е с цялата женска дивизия. Не виждам това да й е твърде много, все пак тя може да се мери по размери с Биг Шоу, че даже и Марк Хенри.
Sin Cara vs. Chavo Guerrero
Моят избор: Син Кара. Един печеливш дебют на ППВ е точно каквото му е нужно на Кара. Бъдещият Рей Мистерио, Син Кара скоро трябва да бъде издигнат поне до Щатската титла, а после живо здраво и в по-високите нива. Дано поне изкарат добър мач двамата, поне Чаво е по-добър противник от как-му-беше-името-от-последния-Смак-дето-падна-от-въжетата-докато-кара-се-опитваше-да-му-направи-хватка-оттам.
Jerry Lawler vs. Michael Cole in an "Kiss My Foot" Match
Моят избор: Джери Лолър. При толкова победи на Коул, макар и съмнителни, време е една да отиде за Джери. Ама айде да свършва тоя фюд вече, дори и на мен ми омръзна да го гледам. Ама поне простотията на Коул има някаква стойност, така че поне нея може да запазят.
Rey Mysterio vs. R-Truth
Моят избор: Трут. Това би докарало хубава вражда между двамата, макар да не виждам защо. Причината е или това, че не гледам Смака толкова често, или това, че вече отива към 12, а на мен ми се спи доста силно. Която и да е от двете, едно е сигурно - максимум след 1 час отивам да спя, така че лека нощ на всеки, който се заблуди да прочете горните редове. Дано ППВ-то да е добро и да има за какво да се говори след него. Айде, вече сериозно лека нощ!
неделя, 22 май 2011 г.
Miami Heat vs. Chicago Bulls Game 3 of the Eastern Conference Finals Prediction
Първо да започнем с малко превъртане на касетата към снощния мач. Въпреки че все още не съм имал възможността да го прегледам, това, което пише в сайта на нба ми е достатъчно. Причината, поради която Далас са спечелили мачът, не е била защитата срещу Дюрант или Уестбрук. Дори напротив - и двамата са имали доста добър мач. Не, това, което им е донесло победата, е играта в екип. И разбира се леко неочакваното изригване от Шон Мериън, когото аз очаквах да блесне с изявите си в защита, а не в атака. Но "Матрицата" изненада всички и до голяма степен с негова помощ (вече започвам да изключвам Новицки, Кид и Тери - те са си константи на този етап) Далас водят с 2-1 и отново имат домакинско предимство. За четвъртият мач може би ще пиша утре или вдругиден, в зависимост от настроението ми. Сега обаче на дневен ред е друг мач, който се играе тази вечер и в който е замесен фаворитът ми тази година - Маями Хийт. И звездното трио - Джеймс-Уейд-Бош.
Въпреки очевидното си пристрастие към отбора от Южния бряг, ще се опитам да бъда по-обективен в преценките си. Нека започнем с отбора на Чикаго и какво трябва да направят за да спечелят тазвечершния мач в Маями. На първо време е защитата им срещу пробивите на Леброн и Уейд. И защитата като цяло. Чикаго и Маями са отбори, които поне тази година са известни със своята защита и това ясно си пролича в първите два мача от тази серия. Разликата между двата мача бе, че в първия Чикаго успяха да спрат донякъде Леброн и Уейд, а във втория Маями успяха да спрат Роуз. И така се изравниха мачовете. Но нека се върнем на основната тема - какво имат Чикаго срещу Леброн и Уейд?
Нищо единично, това е сигурно. Едно на едно, тези двамата са смъртоносни. Ако Чикаго позволят на Маями да играят по този начин, предимството ще отиде при вторите. Но атаката към коша не е единственото оръжие на тези двамата. Ако беше само то, то нямаше да има нужда Биковете да се тревожат толкова много. Когато Леброн загрее, тогава той започва да стреля от позиции, от които един средно добър играч няма шанс да вкара. И къде се озовават тези удари? Не, не познахте - озовават се в дъното на мрежата, след чистият кош на играчът от Охайо. И това, комбинирано с адската му физика го правят една от основните заплахи в отбора на Маями.
За Уейд няма какво друго да добавя. Всичко писано за Леброн важи и за него, само че в малко по-малка степен. Все пак никой не може да се доближи до Леброн по физика и по атлетичност, освен може би Дуайт Хауърд. Но той вече не е в сметките, така че на кого му пука?
Второто нещо, което е доста важно за Чикаго, е дали Роуз може да поеме товарът и да изнесе мачът на плещите си. И тук не става въпрос за това дали ще вкара 40, 50, 60 или колкото и там да са точки. Крис Пол, Ражон Рондо, Джейсън Кид, Стийв Неш и още много други са доказали през годините, че не е нужно да бележиш за да доминираш. А със своята скорост, Дерик Роуз може да създава доста добри удари за съотборниците си. А когато Маями се опитат да прекъснат пасовете му, тогава гардът просто се изолира в средата с единицата на Маями и оттам всичко е ясно - кош, фал или и двете наведнъж. Яко, а?
Третото и може би най-важното, е стрелбата от тройката. Във вторият мач Чикаго стреляха в един доста лош процент и до голяма степен това ги потопи, докато в първия бяха доста точни зад дъгата. Ако Корвър, Боганс, та дори и Денг и Роуз стрелят един добър процент от трите точки, Маями ще има доста работа по тройката, което пък може да отвори пространство за пробивите на Роуз. И така атаката на Чикаго ще стане поне с една идея по-лесна.
Нещата, за които Маями трябва да се погрижат в този мач са три. Първо това е голямото трио и колко точки ще успее да отбележи то. Ако поне едно 60-70 точки дойдат оттам, не виждам начин как Чикаго могат да спечелят мача. Разделено на три, това прави по едно 23 точки за всеки. Когато не един, не двама, а цели трима играча стрелят толкова добре, кой точно трябва Чикаго да пазят? А за дабъл тийм на тримата не може и дума да става, най-малкото заради липсата на достатъчно играчи. Максимума е пет, така че сори, ама не става така. В последните мачове обаче, поне аз не виждам много екшън от Бош, макар че крилото бележи своите точки и тихичко си върши работата. Очаквам тази вечер малко повече работа от него, понеже ако Бош се разиграе, това би довело най-малкото до повечко фалове за високите играчи на Чикаго, което пък би помогнало за борбите от страната на Маями, което пък би помогнало на бързите атаки на "Горещите". А бързите атаки са същността на този отбор.
Втората, разбира се, е опазването на Дерик Роуз. На този етап е ясно, че играч като него не може да бъде спрян изцяло. Трябва да вземеш нещо от него, но същевременно с това трябва да му оставиш нещо. В зависимост от това как се развие играта, отборът на Маями ще трябва да избира - стрелба или пробив, пас или удар. Труден избор, особено при играч като Роуз.
Третото и ако не най-важното, то второто най-важно нещо, е точките при бърза атака. Това все пак е същността на Маями. С два от най-бързите играчи в НБА, Маями трябва да излиза на бързи атаки при всеки удобен случай. Разбира се, при противник като Чикаго тези възможности не са нито толкова чести, нито толкова лесни, но Уейд и Джеймс трябва да се постараят да извлекат максималното от тези редки възможности и да ги превърнат в точки за отбора си.
Не гарантирам нито че качеството, нито че количеството на това превю, са добри. Късно е, а исках да пусна тези размишления преди мача. А сега идва ред за прогнозата. В мачовете, в които участва Маями, няма да мога да бъде обективен, понеже винаги ще избирам Маями, така че ще се опитам да го направят малко по-интересно. Винаги, когато избирам този отбор, ще се старая да излагам причините, поради които мисля, че ще победят. Тази вечер победата би отишла при тях, понеже най-малкото имат инерция от последния мач, където Леброн и Уейд изкараха мача и без проблем биха го направили и сега. Второ, те успяха да задържат Роуз под неговото обичайно ниво и това им спечели мача. Защо да не го направят и тази вечер? А колкото и грубо да звучи от моя страна, отборът на Чикаго е малко или много една кула от карти, в която на дъното е Роуз, държейки всичко на плещите си. И ако той бъде повален, всичко пада с него. Теория, доказана в последния мач.
Крайна прогноза: Маями с 5-7 точки. Не виждам причина да бъдат повече. Мачовете от тази серия ще бъдат оспорвани и в повечето случаи печелени с не-повече от 10 точки.
Въпреки очевидното си пристрастие към отбора от Южния бряг, ще се опитам да бъда по-обективен в преценките си. Нека започнем с отбора на Чикаго и какво трябва да направят за да спечелят тазвечершния мач в Маями. На първо време е защитата им срещу пробивите на Леброн и Уейд. И защитата като цяло. Чикаго и Маями са отбори, които поне тази година са известни със своята защита и това ясно си пролича в първите два мача от тази серия. Разликата между двата мача бе, че в първия Чикаго успяха да спрат донякъде Леброн и Уейд, а във втория Маями успяха да спрат Роуз. И така се изравниха мачовете. Но нека се върнем на основната тема - какво имат Чикаго срещу Леброн и Уейд?
Нищо единично, това е сигурно. Едно на едно, тези двамата са смъртоносни. Ако Чикаго позволят на Маями да играят по този начин, предимството ще отиде при вторите. Но атаката към коша не е единственото оръжие на тези двамата. Ако беше само то, то нямаше да има нужда Биковете да се тревожат толкова много. Когато Леброн загрее, тогава той започва да стреля от позиции, от които един средно добър играч няма шанс да вкара. И къде се озовават тези удари? Не, не познахте - озовават се в дъното на мрежата, след чистият кош на играчът от Охайо. И това, комбинирано с адската му физика го правят една от основните заплахи в отбора на Маями.
За Уейд няма какво друго да добавя. Всичко писано за Леброн важи и за него, само че в малко по-малка степен. Все пак никой не може да се доближи до Леброн по физика и по атлетичност, освен може би Дуайт Хауърд. Но той вече не е в сметките, така че на кого му пука?
Второто нещо, което е доста важно за Чикаго, е дали Роуз може да поеме товарът и да изнесе мачът на плещите си. И тук не става въпрос за това дали ще вкара 40, 50, 60 или колкото и там да са точки. Крис Пол, Ражон Рондо, Джейсън Кид, Стийв Неш и още много други са доказали през годините, че не е нужно да бележиш за да доминираш. А със своята скорост, Дерик Роуз може да създава доста добри удари за съотборниците си. А когато Маями се опитат да прекъснат пасовете му, тогава гардът просто се изолира в средата с единицата на Маями и оттам всичко е ясно - кош, фал или и двете наведнъж. Яко, а?
Третото и може би най-важното, е стрелбата от тройката. Във вторият мач Чикаго стреляха в един доста лош процент и до голяма степен това ги потопи, докато в първия бяха доста точни зад дъгата. Ако Корвър, Боганс, та дори и Денг и Роуз стрелят един добър процент от трите точки, Маями ще има доста работа по тройката, което пък може да отвори пространство за пробивите на Роуз. И така атаката на Чикаго ще стане поне с една идея по-лесна.
Нещата, за които Маями трябва да се погрижат в този мач са три. Първо това е голямото трио и колко точки ще успее да отбележи то. Ако поне едно 60-70 точки дойдат оттам, не виждам начин как Чикаго могат да спечелят мача. Разделено на три, това прави по едно 23 точки за всеки. Когато не един, не двама, а цели трима играча стрелят толкова добре, кой точно трябва Чикаго да пазят? А за дабъл тийм на тримата не може и дума да става, най-малкото заради липсата на достатъчно играчи. Максимума е пет, така че сори, ама не става така. В последните мачове обаче, поне аз не виждам много екшън от Бош, макар че крилото бележи своите точки и тихичко си върши работата. Очаквам тази вечер малко повече работа от него, понеже ако Бош се разиграе, това би довело най-малкото до повечко фалове за високите играчи на Чикаго, което пък би помогнало за борбите от страната на Маями, което пък би помогнало на бързите атаки на "Горещите". А бързите атаки са същността на този отбор.
Втората, разбира се, е опазването на Дерик Роуз. На този етап е ясно, че играч като него не може да бъде спрян изцяло. Трябва да вземеш нещо от него, но същевременно с това трябва да му оставиш нещо. В зависимост от това как се развие играта, отборът на Маями ще трябва да избира - стрелба или пробив, пас или удар. Труден избор, особено при играч като Роуз.
Третото и ако не най-важното, то второто най-важно нещо, е точките при бърза атака. Това все пак е същността на Маями. С два от най-бързите играчи в НБА, Маями трябва да излиза на бързи атаки при всеки удобен случай. Разбира се, при противник като Чикаго тези възможности не са нито толкова чести, нито толкова лесни, но Уейд и Джеймс трябва да се постараят да извлекат максималното от тези редки възможности и да ги превърнат в точки за отбора си.
Не гарантирам нито че качеството, нито че количеството на това превю, са добри. Късно е, а исках да пусна тези размишления преди мача. А сега идва ред за прогнозата. В мачовете, в които участва Маями, няма да мога да бъде обективен, понеже винаги ще избирам Маями, така че ще се опитам да го направят малко по-интересно. Винаги, когато избирам този отбор, ще се старая да излагам причините, поради които мисля, че ще победят. Тази вечер победата би отишла при тях, понеже най-малкото имат инерция от последния мач, където Леброн и Уейд изкараха мача и без проблем биха го направили и сега. Второ, те успяха да задържат Роуз под неговото обичайно ниво и това им спечели мача. Защо да не го направят и тази вечер? А колкото и грубо да звучи от моя страна, отборът на Чикаго е малко или много една кула от карти, в която на дъното е Роуз, държейки всичко на плещите си. И ако той бъде повален, всичко пада с него. Теория, доказана в последния мач.
Крайна прогноза: Маями с 5-7 точки. Не виждам причина да бъдат повече. Мачовете от тази серия ще бъдат оспорвани и в повечето случаи печелени с не-повече от 10 точки.
събота, 21 май 2011 г.
Dallas Mavericks vs. Oklahoma City Thunder Game 3 of the Western Conference Finals Preview
Какво можем да очакваме от този мач?
Тук няма нужда дори и да се впускам в други въпроси, понеже отговорът на този събира отговорите на всички други свързани с този мач. Тази вечер ще се играе може би ако не най-важния, то поне вторият най-важен мач в сериите (Най-важният би бил при равенство 2-2). Не трябва да изключваме и факта, че следващите два мача се играят в Оклахома Сити, което при победа на Далас би означавало предимство при евентуален седми мач, което пък би довело до по-големи шансове за победа. За Оклахома това би означавало отново предимство, но имайки предвид, че те вече взеха една победа в Далас, сега всичко, което им остава е да вземат своите три, тези които се играят в тяхната зала и за първи път в историята си, като Оклахома Сити Тъндър, младоците ще отидат на финалите в НБА. Но дали всъщност ще стане така?
Лично за мен един от ключовите фактори е Ръсел Уестбрук. Първо на първо трябва да спре да играе самостоятелно. Все пак гарда има едно чудовище на крилото, чието първо име е Кевин, а последното му е Дюрант. Този не-човек, който има възможността всяка вечер да отбележи поне 30-ина точки без да си дава много зор, едва ли не носи отбора през последните години и с малко помощ от други младоци, вижте до къде стигна отбора. А когато Ръсел Уестбрук играе самостоятелно... Е, не е като отборът да страда, но все пак ефикасността им е по-малка, а в плейофите един пропуснат удар може да значи загуба. А в петия мач срещу Мемфис Гризлис, на полуфиналите на конференцията, Уестбрук изпусна два такива за спечелване на мача. Въпреки че ме съмнява, ако Тъндър губеха във въпросните ситуации, че топката щеше да е в ръцете на Уестбрук, фактите са си факти - той ги изпусна. И това е всичко, което има значение.
Друго важно нещо за Оклахома, за да спечелят този мач, е Кевин Дюрант. Въпреки че играят пред собствена публика, Дюрант трябва да изиграе един дяволски добър мач, за да могат Оклахома да имат шанс за победата. Разбирате ли, Далас имат едно създание, което почти никой в лигата не може да спре, веднъж щом загрее. Това създание е родом от Германия и откъдето хване топката, оттам може да вкара. Името му е Дирк Новицки, но за него ще говорим по-долу. Имайки предвид височината и бързината на Дюрант, няма да бъде голяма грешка, ако се предположи, че по някое време и той ще пази Дирк. А може и дори да го спре няколко пъти. Но Новицки неведнъж ни е убеждавал, че това няма значение. Той може да изпусне девет от десет удара в четвъртата част, но този един, който вкара, ще бъде печелившият.
Но нека се върнем към Дюрант. Кой би го пазил от Далас и кой би могъл да го опази? Името на Шон Мериън идва наум. От години "Матрицата" е известен със солидната си защита и какъв по-добър повод от този да докаже тази теория отново? Въпреки очевидното си предимство над Мериън, Дюрант не е безгрешен, колкото и пъти да ни е убеждавал в противното. Щом Мемфис можеха да го спрат от време на време, значи и Далас могат.
Третото нещо, което Оклахома трябва да опитат до предела на силите си, е да спрат Дирк Новицки. Но това е невъзможно, така че нека използваме думата да забавят. Понеже Новицки притежава невероятна стрелба и в последните години той все повече и повече атакува коша от дрибъл. А това е донесло само полза както за него, така и за отбора на Далас Маверикс. Трудна задача, определено, но ако Оклахома успеят да я постигнат, може би Дюрант и Уестбрук няма да трябва да бележат по толкова много точки. Но определено би помогнало, ако го направят.
Сега да преминем към Далас и какво трябва да направят те, за да спечелят днешния мач. Първо, всичко започва и свършва с Дирк Новицки. Сърцето и душата на Далас Маверикс още откакто дойде в лигата. И за всичките тези години той е бил основният им играч и лично според мен ще остане и докато се откаже. Но това е тема за след няколко години може би. За тази вечер, Новицки трябва да играе на доста високо ниво, въпреки, че ако Джейсън Тери се включи, както го направи срещу Лейкърс в последния мач и както го направи в първия срещу Оклахома, Маверикс ще имат доста по-голям шанс за победата. Което пък ни довежда до втората цел - Джейсън Тери
И по-скоро - до колко ще може да помогне той на отбора си. Не че е контузен, не, здрав си е като бик човекът. Но дали "Джетът" ще може да полети по същия начин, както го направи в гореспоменатите мачове? Дали ще може да вкарва кош след кош и без значение кой го защитава, гардът отново да бележи? Доста вероятно, но има един човек в противниковия отбор, който би имал доста голям шанс да забави Джейсън Тери - Кей Ди. Кевин Дюрант. Но ако това стане, то ще бъде в доста малка порция, понеже най-малкото, което Далас ще направят в тази ситуация, е да изкарват Тери от заслони и да принуждават Дюрант да го гони през целия мач, което пък от своя страна ще измори Дюрант и Оклахома ще загубят свежестта на най-добрия си играч за късните моменти на мача. Така че този вариант отпада. Оклахома ще трябва да намерят някой друг играч да пази Тери и с малко повече късмет, да го опази.
Третата и последна цел е леко двойна. До колко Далас могат да се справят с несъмнено враждебната публика в Оклахома и до колко могат да удържат Дюрант? Дори и срещу Мемфис, когато всеки път, щом се доближеше на три метра до коша, до него се нареждаха двама-трима защитника, Дюрант успя да отбележи доста точки. Какво ли би направил срещу Далас в същата тази ситуация? Предстои ни да видим, понеже вече ми се спи и не мога да измисля нищо повече :)
Като обобщение:
Ключове за Оклахома Сити:
-Ръсел Уестбрук и способността му да разпределя
-Кевин Дюрант - силен мач
-Дирк Новицки - до колко може да бъде опазен?
Ключове за Далас Маверикс:
-Дирк Новицки - поредният силен мач?
-Джейсън Тери - до колко ще се разиграе и колко ще може да помогне?
-Враждебната атмосфера и опазването на Кевин Дюрант.
Моята прогноза е за победа на Оклахома Сити. Мачът ще бъде завързан, това е без съмнение, най-вероятно разликата ще бъде най-много до 10 точки. Но предимството, което Оклахома имат със надъханата публика и звездата си, която никога не е достигала до тук, е просто твърде голямо за този важен мач. Оклахома с до десет точки.
Тук няма нужда дори и да се впускам в други въпроси, понеже отговорът на този събира отговорите на всички други свързани с този мач. Тази вечер ще се играе може би ако не най-важния, то поне вторият най-важен мач в сериите (Най-важният би бил при равенство 2-2). Не трябва да изключваме и факта, че следващите два мача се играят в Оклахома Сити, което при победа на Далас би означавало предимство при евентуален седми мач, което пък би довело до по-големи шансове за победа. За Оклахома това би означавало отново предимство, но имайки предвид, че те вече взеха една победа в Далас, сега всичко, което им остава е да вземат своите три, тези които се играят в тяхната зала и за първи път в историята си, като Оклахома Сити Тъндър, младоците ще отидат на финалите в НБА. Но дали всъщност ще стане така?
Лично за мен един от ключовите фактори е Ръсел Уестбрук. Първо на първо трябва да спре да играе самостоятелно. Все пак гарда има едно чудовище на крилото, чието първо име е Кевин, а последното му е Дюрант. Този не-човек, който има възможността всяка вечер да отбележи поне 30-ина точки без да си дава много зор, едва ли не носи отбора през последните години и с малко помощ от други младоци, вижте до къде стигна отбора. А когато Ръсел Уестбрук играе самостоятелно... Е, не е като отборът да страда, но все пак ефикасността им е по-малка, а в плейофите един пропуснат удар може да значи загуба. А в петия мач срещу Мемфис Гризлис, на полуфиналите на конференцията, Уестбрук изпусна два такива за спечелване на мача. Въпреки че ме съмнява, ако Тъндър губеха във въпросните ситуации, че топката щеше да е в ръцете на Уестбрук, фактите са си факти - той ги изпусна. И това е всичко, което има значение.
Друго важно нещо за Оклахома, за да спечелят този мач, е Кевин Дюрант. Въпреки че играят пред собствена публика, Дюрант трябва да изиграе един дяволски добър мач, за да могат Оклахома да имат шанс за победата. Разбирате ли, Далас имат едно създание, което почти никой в лигата не може да спре, веднъж щом загрее. Това създание е родом от Германия и откъдето хване топката, оттам може да вкара. Името му е Дирк Новицки, но за него ще говорим по-долу. Имайки предвид височината и бързината на Дюрант, няма да бъде голяма грешка, ако се предположи, че по някое време и той ще пази Дирк. А може и дори да го спре няколко пъти. Но Новицки неведнъж ни е убеждавал, че това няма значение. Той може да изпусне девет от десет удара в четвъртата част, но този един, който вкара, ще бъде печелившият.
Но нека се върнем към Дюрант. Кой би го пазил от Далас и кой би могъл да го опази? Името на Шон Мериън идва наум. От години "Матрицата" е известен със солидната си защита и какъв по-добър повод от този да докаже тази теория отново? Въпреки очевидното си предимство над Мериън, Дюрант не е безгрешен, колкото и пъти да ни е убеждавал в противното. Щом Мемфис можеха да го спрат от време на време, значи и Далас могат.
Третото нещо, което Оклахома трябва да опитат до предела на силите си, е да спрат Дирк Новицки. Но това е невъзможно, така че нека използваме думата да забавят. Понеже Новицки притежава невероятна стрелба и в последните години той все повече и повече атакува коша от дрибъл. А това е донесло само полза както за него, така и за отбора на Далас Маверикс. Трудна задача, определено, но ако Оклахома успеят да я постигнат, може би Дюрант и Уестбрук няма да трябва да бележат по толкова много точки. Но определено би помогнало, ако го направят.
Сега да преминем към Далас и какво трябва да направят те, за да спечелят днешния мач. Първо, всичко започва и свършва с Дирк Новицки. Сърцето и душата на Далас Маверикс още откакто дойде в лигата. И за всичките тези години той е бил основният им играч и лично според мен ще остане и докато се откаже. Но това е тема за след няколко години може би. За тази вечер, Новицки трябва да играе на доста високо ниво, въпреки, че ако Джейсън Тери се включи, както го направи срещу Лейкърс в последния мач и както го направи в първия срещу Оклахома, Маверикс ще имат доста по-голям шанс за победата. Което пък ни довежда до втората цел - Джейсън Тери
И по-скоро - до колко ще може да помогне той на отбора си. Не че е контузен, не, здрав си е като бик човекът. Но дали "Джетът" ще може да полети по същия начин, както го направи в гореспоменатите мачове? Дали ще може да вкарва кош след кош и без значение кой го защитава, гардът отново да бележи? Доста вероятно, но има един човек в противниковия отбор, който би имал доста голям шанс да забави Джейсън Тери - Кей Ди. Кевин Дюрант. Но ако това стане, то ще бъде в доста малка порция, понеже най-малкото, което Далас ще направят в тази ситуация, е да изкарват Тери от заслони и да принуждават Дюрант да го гони през целия мач, което пък от своя страна ще измори Дюрант и Оклахома ще загубят свежестта на най-добрия си играч за късните моменти на мача. Така че този вариант отпада. Оклахома ще трябва да намерят някой друг играч да пази Тери и с малко повече късмет, да го опази.
Третата и последна цел е леко двойна. До колко Далас могат да се справят с несъмнено враждебната публика в Оклахома и до колко могат да удържат Дюрант? Дори и срещу Мемфис, когато всеки път, щом се доближеше на три метра до коша, до него се нареждаха двама-трима защитника, Дюрант успя да отбележи доста точки. Какво ли би направил срещу Далас в същата тази ситуация? Предстои ни да видим, понеже вече ми се спи и не мога да измисля нищо повече :)
Като обобщение:
Ключове за Оклахома Сити:
-Ръсел Уестбрук и способността му да разпределя
-Кевин Дюрант - силен мач
-Дирк Новицки - до колко може да бъде опазен?
Ключове за Далас Маверикс:
-Дирк Новицки - поредният силен мач?
-Джейсън Тери - до колко ще се разиграе и колко ще може да помогне?
-Враждебната атмосфера и опазването на Кевин Дюрант.
Моята прогноза е за победа на Оклахома Сити. Мачът ще бъде завързан, това е без съмнение, най-вероятно разликата ще бъде най-много до 10 точки. Но предимството, което Оклахома имат със надъханата публика и звездата си, която никога не е достигала до тук, е просто твърде голямо за този важен мач. Оклахома с до десет точки.
четвъртък, 19 май 2011 г.
Различия...
Честно казано нямам никаква представа в коя точно сфера ще пиша сега. Има толкова много посоки, в които мога да тръгна и толкова много завършека, до които мога да достигна. И отгоре на всичко съм сигурен, че не съм запознат дори и с половината от тях. Но нейсе, ще започна отнякъде, пък ще видим как ще продължа и къде ще завърша.
Случката, която ме вдъхнови, един вид, да пиша сега, се случи преди около 4-5 часа и в самата нея нямаше нищо необикновено. Бях в болничното заведение, където практикува личният ми лекар, който обаче е в отпуска и трябваше да изчакам за лекарката, която беше на смяна. Докато стоях облегнат на една от многото стени извън кабинета на докторката, гледайки в нищото, забелязах едно момиче, което изключително много ми напомняше на някого. Загледах се по-дълбоко и не след дълго успях да установя, че се бъркам и след още известно време открих и разликите. Но не това е мисълта ми.
Мисълта ми е, че всеки човек е уникален. Колко оригинално, а? Осъзнавам, че не съм първият и най-вероятно няма да бъда последният, който достига до този извод. Поправка - до този извод дори и не трябва да се достига. В днешно време има толкова много доказателства за уникалността в природата, че едва ли не всеки човек трябва да е с нагласата, че е поне с една идея по-различен от съседа си. И може би точно чрез тази нагласа ще престанат сравненията, които в повечето случаи поставят индивидте под напрежение. Ще престанат очакванията, които са се породили само защото еди-кой-си приличал на еди-кой-си-друг. Всеки ще осъзнае, че не всеки може да е с дадена нагласа или че не всеки може дадено нещо. Всички стереотипи ще паднат, всички нагласи ще се разбият. И светът ще стане едно по-добро място, понеже всеки ще бъде възприеман като такъв, какъвто е. Или какъвто иска да е. Разликата е малка, няма да задълбавам.
Ала тук идва моментът за антитезата. Има причина всеки шо-годе разумен човек да мечтае за този момент, за това осъзнаване. Причината е, че със скоростта, с която светът и общността в него се движат, това състояние е още твърде далеч. В днешно време всеки бива съден по това с кого е свързан, с кого е в отношения, какви са те, как влияят на дадена институция или определен човек. Всичко е свързано не със самият човек, а с това какво е около него. И колкото и да е жалко, такова е положението от много години насам.
Стереотипите са част от това положение, ако не и цялата причина за него. Още от древни времена съществуват подобни "преустановени" представи. Най-известната таква представа, вероятно е тази за различието между половете. Отварям скоба, която се надявам да изясни положението тук, - не говоря за това кой с какъв уред за възпроизвеждане разполага, това си е негов избор, засилен с напредъка в пластичната хирургия в последно време. Дори толкова напредна, че вече не съм сигурен Азис какъв пол е. Накъде отива света, да го вземат мътните?!
Но да оставим полово-заблуденият индивид настрана и да продължим по темата. Различието, за което споменах, се състои в това, че мъжете са се предполагали и продължават да се предполагат за силния пол. Не оспорвам, дори подкрепям - мъжете трябва да бъдат такива. Но не мога и да отрека, че съм срещал момичета и жени, които разполагат със всякакви средства да оборят тази теория. А щом има изключение, колкото и малко да е то, то тази представа не е напълно истинна, нали?
Относно женския пол, от край време от тях се е очаквало да готвят, да чистят, да подреждат или с две думи - да бъдат прислужници. Ами с извинение към горките мъжки същества, които са попаднали на такива, има такива жени, чиито мъже правят всички тези неща и то не защото ги обожават. Никой мъж не е възпитан по този начин, а ако въпреки всичко обича да го прави...Е, няма да продължавам. Но мисълта ми е, че и тази представа се оборва, понеже няма неоспорими доказателства и няма липса на противодоказателства (яка дума ^^). Следователно и тази представа би трябвало да не съществува.
Но колкото и да се оплакваме, колкото и да не ни харесва, тези стереотипи съществуват и шансовете са, че те ще продължат да съществуват, понеже няма достатъчно силни хора на този свят, които да ги разбият. Все пак е по-лесно да бъдеш някой друг отколкото себе си, нали така? За някои хора сарказмът в това изречение, ще остане завинаги неразкрит и може би това от всички гореспоменати неща, е най-жалкото.
Случката, която ме вдъхнови, един вид, да пиша сега, се случи преди около 4-5 часа и в самата нея нямаше нищо необикновено. Бях в болничното заведение, където практикува личният ми лекар, който обаче е в отпуска и трябваше да изчакам за лекарката, която беше на смяна. Докато стоях облегнат на една от многото стени извън кабинета на докторката, гледайки в нищото, забелязах едно момиче, което изключително много ми напомняше на някого. Загледах се по-дълбоко и не след дълго успях да установя, че се бъркам и след още известно време открих и разликите. Но не това е мисълта ми.
Мисълта ми е, че всеки човек е уникален. Колко оригинално, а? Осъзнавам, че не съм първият и най-вероятно няма да бъда последният, който достига до този извод. Поправка - до този извод дори и не трябва да се достига. В днешно време има толкова много доказателства за уникалността в природата, че едва ли не всеки човек трябва да е с нагласата, че е поне с една идея по-различен от съседа си. И може би точно чрез тази нагласа ще престанат сравненията, които в повечето случаи поставят индивидте под напрежение. Ще престанат очакванията, които са се породили само защото еди-кой-си приличал на еди-кой-си-друг. Всеки ще осъзнае, че не всеки може да е с дадена нагласа или че не всеки може дадено нещо. Всички стереотипи ще паднат, всички нагласи ще се разбият. И светът ще стане едно по-добро място, понеже всеки ще бъде възприеман като такъв, какъвто е. Или какъвто иска да е. Разликата е малка, няма да задълбавам.
Ала тук идва моментът за антитезата. Има причина всеки шо-годе разумен човек да мечтае за този момент, за това осъзнаване. Причината е, че със скоростта, с която светът и общността в него се движат, това състояние е още твърде далеч. В днешно време всеки бива съден по това с кого е свързан, с кого е в отношения, какви са те, как влияят на дадена институция или определен човек. Всичко е свързано не със самият човек, а с това какво е около него. И колкото и да е жалко, такова е положението от много години насам.
Стереотипите са част от това положение, ако не и цялата причина за него. Още от древни времена съществуват подобни "преустановени" представи. Най-известната таква представа, вероятно е тази за различието между половете. Отварям скоба, която се надявам да изясни положението тук, - не говоря за това кой с какъв уред за възпроизвеждане разполага, това си е негов избор, засилен с напредъка в пластичната хирургия в последно време. Дори толкова напредна, че вече не съм сигурен Азис какъв пол е. Накъде отива света, да го вземат мътните?!
Но да оставим полово-заблуденият индивид настрана и да продължим по темата. Различието, за което споменах, се състои в това, че мъжете са се предполагали и продължават да се предполагат за силния пол. Не оспорвам, дори подкрепям - мъжете трябва да бъдат такива. Но не мога и да отрека, че съм срещал момичета и жени, които разполагат със всякакви средства да оборят тази теория. А щом има изключение, колкото и малко да е то, то тази представа не е напълно истинна, нали?
Относно женския пол, от край време от тях се е очаквало да готвят, да чистят, да подреждат или с две думи - да бъдат прислужници. Ами с извинение към горките мъжки същества, които са попаднали на такива, има такива жени, чиито мъже правят всички тези неща и то не защото ги обожават. Никой мъж не е възпитан по този начин, а ако въпреки всичко обича да го прави...Е, няма да продължавам. Но мисълта ми е, че и тази представа се оборва, понеже няма неоспорими доказателства и няма липса на противодоказателства (яка дума ^^). Следователно и тази представа би трябвало да не съществува.
Но колкото и да се оплакваме, колкото и да не ни харесва, тези стереотипи съществуват и шансовете са, че те ще продължат да съществуват, понеже няма достатъчно силни хора на този свят, които да ги разбият. Все пак е по-лесно да бъдеш някой друг отколкото себе си, нали така? За някои хора сарказмът в това изречение, ще остане завинаги неразкрит и може би това от всички гореспоменати неща, е най-жалкото.
неделя, 20 февруари 2011 г.
Музикални ревюта част 1
Halford - Made Of Metal (2010)
01. Undisputed
02. Fire And Ice
03. Made Of Metal
04. Speed Of Sound
05. Like There's No Tomorrow
06. 'Till The Day I Die
07. We Own The Night
08. Heartless
09. Hell Razor
10. Thunder And Lighting
11. 25 Years
12. Matador
13. I Know We Stand A Chance
14. The Mower
Албума е страхотен, поне по моето мнение. Много хеви метъл, малко пауър, а когато се направи комбинация между двете става мазало. Имайки предвид че това са любимите ми метъл стилове, няма как да не харесам този албум, но пък и погледнато от страната на един нормален метъл слушател мисля че този албум заслужава поне едно 7 от 10, въпреки че моята оценка е 9. Определено си заслужава да се чуе.
9/10
Helloween - Seven Sinners (2010)
01. Where The Sinners Go
02. Are You Metal
03. Who Is Mr. Madman
04. Raise The Noise
05. World Of Fantasy
06. Long Live The King
07. The Smile Of The Sun
08. You Stupid Mankind
09. If A Mountain Could Talk
10. The Sage, The Fool, The Sinner
11. My Sacrifice
12. Not Yet Today
13. Far In The Future
14. I'm Free
Ами какво да кажа, албума е добър, долу-горе каквото се очаква от Хелоуин - хеви метъл с малки пауър части. Няколко песни от албума ми направиха доста добро впечатление, останалите не толкова (може би защото се занимавах с други работи, докато ги слушах), но това не означава, че не са добри. И все пак албума е добър, въпреки че не е най-добрия на групата.
7.5/10
Jorn - Dio (2010)
01. Song For Ronnie James
02. Invisible
03. Shame On The Night
04. Push
05. Stand Up And Shout
06. Don't Talk To Strangers
07. Lord Of The Last Day
08. Night People
09. Sacred Heart
10. Sunset Superman
11. Lonely Is The Word/Letters From Earth
12. Kill The King
13. Straight Trough The Heart (Live)
Песните на Рони Джеймс Дио винаги са добри, без значение от това кой ги изпълнява. Някой път ще бъде човек, който не разбира от музика и дори не знае какво значи това, което пее. Но друг път, както в случая, изпълнителя си върши работата страхотно и крайния резултат е нещо, което е повече добро отколкото лошо. Не знам дали е понеже Дио е гений и тези песни просто няма да спрат да се пеят, или понеже въпросният изпълнител/група е изпълнил тези песни по страхотен начин, но този албум ми допадна и заслужено намери мястото си в МП3 плейъра ми.
8.5/10
Scorpions - Sting In The Tail (2010)
01. Scorpions - Raised On Rock
02. Scorpions - Sting In The Tail
03. Scorpions - Slave Me
04. Scorpions - The Good Die Young
05. Scorpions - No Limit
06. Scorpions - Rock Zone
07. Scorpions - Lorelei
08. Scorpions - Turn You On
09. Scorpions - Let's Rock
10. Scorpions - Sly
11. Scorpions - Spirit Of Rock
12. Scorpions - The Best Is Yet To Come
Безспорно най-добрия албум, който чух в последните дни. Всички песни от този албум ми допаднаха по един или друг начин, кулминирайки с последната, чието заглавие е някакси в противоречие с нейното място в албума, но това е без значение. Албума е задължителен за всички фенове на рок музиката, а тези, които все още не са такива определено ще се насочат в тази посока, след прослушването на този албум.
10/10
01. Undisputed
02. Fire And Ice
03. Made Of Metal
04. Speed Of Sound
05. Like There's No Tomorrow
06. 'Till The Day I Die
07. We Own The Night
08. Heartless
09. Hell Razor
10. Thunder And Lighting
11. 25 Years
12. Matador
13. I Know We Stand A Chance
14. The Mower
Албума е страхотен, поне по моето мнение. Много хеви метъл, малко пауър, а когато се направи комбинация между двете става мазало. Имайки предвид че това са любимите ми метъл стилове, няма как да не харесам този албум, но пък и погледнато от страната на един нормален метъл слушател мисля че този албум заслужава поне едно 7 от 10, въпреки че моята оценка е 9. Определено си заслужава да се чуе.
9/10
Helloween - Seven Sinners (2010)
01. Where The Sinners Go
02. Are You Metal
03. Who Is Mr. Madman
04. Raise The Noise
05. World Of Fantasy
06. Long Live The King
07. The Smile Of The Sun
08. You Stupid Mankind
09. If A Mountain Could Talk
10. The Sage, The Fool, The Sinner
11. My Sacrifice
12. Not Yet Today
13. Far In The Future
14. I'm Free
Ами какво да кажа, албума е добър, долу-горе каквото се очаква от Хелоуин - хеви метъл с малки пауър части. Няколко песни от албума ми направиха доста добро впечатление, останалите не толкова (може би защото се занимавах с други работи, докато ги слушах), но това не означава, че не са добри. И все пак албума е добър, въпреки че не е най-добрия на групата.
7.5/10
Jorn - Dio (2010)
01. Song For Ronnie James
02. Invisible
03. Shame On The Night
04. Push
05. Stand Up And Shout
06. Don't Talk To Strangers
07. Lord Of The Last Day
08. Night People
09. Sacred Heart
10. Sunset Superman
11. Lonely Is The Word/Letters From Earth
12. Kill The King
13. Straight Trough The Heart (Live)
Песните на Рони Джеймс Дио винаги са добри, без значение от това кой ги изпълнява. Някой път ще бъде човек, който не разбира от музика и дори не знае какво значи това, което пее. Но друг път, както в случая, изпълнителя си върши работата страхотно и крайния резултат е нещо, което е повече добро отколкото лошо. Не знам дали е понеже Дио е гений и тези песни просто няма да спрат да се пеят, или понеже въпросният изпълнител/група е изпълнил тези песни по страхотен начин, но този албум ми допадна и заслужено намери мястото си в МП3 плейъра ми.
8.5/10
Scorpions - Sting In The Tail (2010)
01. Scorpions - Raised On Rock
02. Scorpions - Sting In The Tail
03. Scorpions - Slave Me
04. Scorpions - The Good Die Young
05. Scorpions - No Limit
06. Scorpions - Rock Zone
07. Scorpions - Lorelei
08. Scorpions - Turn You On
09. Scorpions - Let's Rock
10. Scorpions - Sly
11. Scorpions - Spirit Of Rock
12. Scorpions - The Best Is Yet To Come
Безспорно най-добрия албум, който чух в последните дни. Всички песни от този албум ми допаднаха по един или друг начин, кулминирайки с последната, чието заглавие е някакси в противоречие с нейното място в албума, но това е без значение. Албума е задължителен за всички фенове на рок музиката, а тези, които все още не са такива определено ще се насочат в тази посока, след прослушването на този албум.
10/10
неделя, 6 февруари 2011 г.
Coming back and starting over...
В момента остават малко повече от 100 дни до лятото, което ме накара да се замисля за един проблем. Някога опитвали ли сте се да се завърнете от нещо? Контузия, провал или каквото и да е друго преживяване? Ако отговора е да, тогава сте осъзнали колко трудно е и колко воля и упоритост изисква. Колко трудно е да накараш мускулите да заработят отново със същата сила, с която са работили преди. Е, не е буквално разходка в парка, но не е и невъзможно, стига наистина да го искаш.
Най-трудната част е отново да преминеш на тренировъчен режим. В случая с контузия, докато си страдал от нея, по цял ден не си правил нищо, все си почивал и сега изведнъж да започнеш интензивен тренировъчен режим с малко до никаква почивка? Ами така буквално каниш контузията обратно. Преди да продължа с „дълбоките” си размисли, искам само да спомена че не съм никакъв експерт, просто изразявам лично мнение. Ениуей, за тренировките – колкото и банално да звучи, първо трябва да се започне с малко. Дали ще бъдат една-две серии лицеви опори, комбинирани с една-две серии коремни преси или 1-2 км бягане в парка, няма значение. Важното е да се започне с нещо. Така организма ще се пригоди към натоварването и след няколко седмици постепенно повишаване на натоварването, това неприятно чувство на умора ще се превърне в… е пак умора, но този път няма да е неприятната умора, а такава, която ти подсказва, че всъщност си свършил нещо значимо. И без да се усетиш вече ще си във форма и ще бъдат малко нещата, на които няма да си способен.
Наскоро аз претърпях един провал – след като направих една серия лицеви опори от 15 и едвам изпомпих 4 при втората, си помислих че е време за промяна. Време е да си сменя хранителния режим и да започна да тренирам по-често. Но както се пееше в една песен: …Time has come and gone for words…, така че не ми остава нищо друго, освен да действам по въпроса. Въпросът какво точно да включва тренировката ми все още не е решен, но съвсем скоро мисля да постна седемдневна програма. Колко скоро? Ами когато всъщност я измисля.
Най-трудната част е отново да преминеш на тренировъчен режим. В случая с контузия, докато си страдал от нея, по цял ден не си правил нищо, все си почивал и сега изведнъж да започнеш интензивен тренировъчен режим с малко до никаква почивка? Ами така буквално каниш контузията обратно. Преди да продължа с „дълбоките” си размисли, искам само да спомена че не съм никакъв експерт, просто изразявам лично мнение. Ениуей, за тренировките – колкото и банално да звучи, първо трябва да се започне с малко. Дали ще бъдат една-две серии лицеви опори, комбинирани с една-две серии коремни преси или 1-2 км бягане в парка, няма значение. Важното е да се започне с нещо. Така организма ще се пригоди към натоварването и след няколко седмици постепенно повишаване на натоварването, това неприятно чувство на умора ще се превърне в… е пак умора, но този път няма да е неприятната умора, а такава, която ти подсказва, че всъщност си свършил нещо значимо. И без да се усетиш вече ще си във форма и ще бъдат малко нещата, на които няма да си способен.
Наскоро аз претърпях един провал – след като направих една серия лицеви опори от 15 и едвам изпомпих 4 при втората, си помислих че е време за промяна. Време е да си сменя хранителния режим и да започна да тренирам по-често. Но както се пееше в една песен: …Time has come and gone for words…, така че не ми остава нищо друго, освен да действам по въпроса. Въпросът какво точно да включва тренировката ми все още не е решен, но съвсем скоро мисля да постна седемдневна програма. Колко скоро? Ами когато всъщност я измисля.
събота, 29 януари 2011 г.
Remembrance Time
Баскетбол – простата концепция да вкараш топката в противниковия кош и да не им позволиш да я вкарат в твоя. Това е едно от многото доказателства как нещо толкова просто може да се превърне в нещо с мащаби, по-големи дори и от вселената. Колкото и очевидна да е хиперболата тук, мисля че тя си е на мястото – баскетболът наистина е прераснал във спорт с огромни мащаби, играещ се или поне познат почти из всяко кътче на света. Когато минаваш с кола или просто си вървиш по улицата и забележиш как няколко деца, нека бъдат около 14 годишни, играят на игрището зад техния блок. И въпреки че игрището е в по-лошо състояние от Япония, след бомбардировките над Хирошима, то е само един символ на желанието, на любовта, които тези деца имат към играта. И винаги ще я имат, понеже за тях играта представлява едно спасение от външния свят, където единствената ти задача е да се забавляваш. Това не може да бъде трудно, нали?
Господ да благослови д-р Нейсмит! Сигурен съм че много хора са изрекли тези думи преди мен, а също и че няма да съм последният, който ги изрича.Защото все пак той е отговорника това божествено удоволствие да съществува днес. В началото баскетбола се е играел по доста примитивни правила, на игрища между два блока, като терасите са служели за опора на кошовете, които са били държани от жителите в съответните блокове. Но все пак хората са играели. Въпросът дали са осъзнавали какви последици ще има това на бъдещите поколения, не е ясен. Но това, което са осъзнавали, или поне д-р Нейсмит, е че това е игра, която може да се доразвие и да стане ако не най-известната игра в света (нека не се лъжем, това е футбола), то поне една от най-известните. Той е имал желанието да направи нещо повече, да бъде запомнен от този свят. И мисля че би било неземна лъжа ако кажем че не е постигнал това – все пак залата на славата на баскетбола носи неговото име отпред. И докато баскетбола съществува, докато има фенове на тази велика игра, името на д-р Нейсмит ще съществува. Мисля че говоря от името на всички хора, които познават играта по един или друг начин, когато казвам: Благодарим ти, д-р Нейсмит!
Господ да благослови д-р Нейсмит! Сигурен съм че много хора са изрекли тези думи преди мен, а също и че няма да съм последният, който ги изрича.Защото все пак той е отговорника това божествено удоволствие да съществува днес. В началото баскетбола се е играел по доста примитивни правила, на игрища между два блока, като терасите са служели за опора на кошовете, които са били държани от жителите в съответните блокове. Но все пак хората са играели. Въпросът дали са осъзнавали какви последици ще има това на бъдещите поколения, не е ясен. Но това, което са осъзнавали, или поне д-р Нейсмит, е че това е игра, която може да се доразвие и да стане ако не най-известната игра в света (нека не се лъжем, това е футбола), то поне една от най-известните. Той е имал желанието да направи нещо повече, да бъде запомнен от този свят. И мисля че би било неземна лъжа ако кажем че не е постигнал това – все пак залата на славата на баскетбола носи неговото име отпред. И докато баскетбола съществува, докато има фенове на тази велика игра, името на д-р Нейсмит ще съществува. Мисля че говоря от името на всички хора, които познават играта по един или друг начин, когато казвам: Благодарим ти, д-р Нейсмит!
Абонамент за:
Публикации (Atom)