Различия...

Честно казано нямам никаква представа в коя точно сфера ще пиша сега. Има толкова много посоки, в които мога да тръгна и толкова много завършека, до които мога да достигна. И отгоре на всичко съм сигурен, че не съм запознат дори и с половината от тях. Но нейсе, ще започна отнякъде, пък ще видим как ще продължа и къде ще завърша.
Случката, която ме вдъхнови, един вид, да пиша сега, се случи преди около 4-5 часа и в самата нея нямаше нищо необикновено. Бях в болничното заведение, където практикува личният ми лекар, който обаче е в отпуска и трябваше да изчакам за лекарката, която беше на смяна. Докато стоях облегнат на една от многото стени извън кабинета на докторката, гледайки в нищото, забелязах едно момиче, което изключително много ми напомняше на някого. Загледах се по-дълбоко и не след дълго успях да установя, че се бъркам и след още известно време открих и разликите. Но не това е мисълта ми.
Мисълта ми е, че всеки човек е уникален. Колко оригинално, а? Осъзнавам, че не съм първият и най-вероятно няма да бъда последният, който достига до този извод. Поправка - до този извод дори и не трябва да се достига. В днешно време има толкова много доказателства за уникалността в природата, че едва ли не всеки човек трябва да е с нагласата, че е поне с една идея по-различен от съседа си. И може би точно чрез тази нагласа ще престанат сравненията, които в повечето случаи поставят индивидте под напрежение. Ще престанат очакванията, които са се породили само защото еди-кой-си приличал на еди-кой-си-друг. Всеки ще осъзнае, че не всеки може да е с дадена нагласа или че не всеки може дадено нещо. Всички стереотипи ще паднат, всички нагласи ще се разбият. И светът ще стане едно по-добро място, понеже всеки ще бъде възприеман като такъв, какъвто е. Или какъвто иска да е. Разликата е малка, няма да задълбавам.
Ала тук идва моментът за антитезата. Има причина всеки шо-годе разумен човек да мечтае за този момент, за това осъзнаване. Причината е, че със скоростта, с която светът и общността в него се движат, това състояние е още твърде далеч. В днешно време всеки бива съден по това с кого е свързан, с кого е в отношения, какви са те, как влияят на дадена институция или определен човек. Всичко е свързано не със самият човек, а с това какво е около него. И колкото и да е жалко, такова е положението от много години насам.
Стереотипите са част от това положение, ако не и цялата причина за него. Още от древни времена съществуват подобни "преустановени" представи. Най-известната таква представа, вероятно е тази за различието между половете. Отварям скоба, която се надявам да изясни положението тук, - не говоря за това кой с какъв уред за възпроизвеждане разполага, това си е негов избор, засилен с напредъка в пластичната хирургия в последно време. Дори толкова напредна, че вече не съм сигурен Азис какъв пол е. Накъде отива света, да го вземат мътните?!
Но да оставим полово-заблуденият индивид настрана и да продължим по темата. Различието, за което споменах, се състои в това, че мъжете са се предполагали и продължават да се предполагат за силния пол. Не оспорвам, дори подкрепям - мъжете трябва да бъдат такива. Но не мога и да отрека, че съм срещал момичета и жени, които разполагат със всякакви средства да оборят тази теория. А щом има изключение, колкото и малко да е то, то тази представа не е напълно истинна, нали?
Относно женския пол, от край време от тях се е очаквало да готвят, да чистят, да подреждат или с две думи - да бъдат прислужници. Ами с извинение към горките мъжки същества, които са попаднали на такива, има такива жени, чиито мъже правят всички тези неща и то не защото ги обожават. Никой мъж не е възпитан по този начин, а ако въпреки всичко обича да го прави...Е, няма да продължавам. Но мисълта ми е, че и тази представа се оборва, понеже няма неоспорими доказателства и няма липса на противодоказателства (яка дума ^^). Следователно и тази представа би трябвало да не съществува.
Но колкото и да се оплакваме, колкото и да не ни харесва, тези стереотипи съществуват и шансовете са, че те ще продължат да съществуват, понеже няма достатъчно силни хора на този свят, които да ги разбият. Все пак е по-лесно да бъдеш някой друг отколкото себе си, нали така? За някои хора сарказмът в това изречение, ще остане завинаги неразкрит и може би това от всички гореспоменати неща, е най-жалкото.