Мда, завърнах се. След доста време отсъствие, повечето от което не беше по моя вина, аз пак съм тук да досаждам на хората, които ми четат публикациите, а също и да се опитвам да ги разсея малко от поредицата от сложни решения, наречена живот. Та, стига с отклоненията, време е да поясня за кво аджеба го пиша тоя пост. Започваме.
Пътят към изкуплението. Да, звучи много добре, като се замислиш. А и ако намериш нещо, към което да го приложиш а след това и да успееш в това си свое начинание, това вече е успех. Напоследък се заех да тренирам повече, също така и да чета книги от време на време, за обоготяване на въображението ми и дай боже - на речника ми. Не знам колко от всичко на което се надявам ще стане, но след всеки ден има едно нещо, което никога не бива да се забравя и винаги да се практикува - надеждата. Защото като се замисля, това е може би единственото нещо на този свят, на което можеш да разчиташ без никакви съмнения. Надеждата крепи човека в най-трудните моменти, дори и когато всичко изглежда безнадеждно.
Моят път към изкупление би бил нещо свързано с физическата подготовка, както и с умствената. Целите ми за тази година са долу-горе същите, както са били и за минали години - по-добри оценки и по-добра физическа форма. И въпреки че понякога едното не върви с другото, мисля че ще мога да се справя и с двете. Само времето ще покаже в крайна сметка.
И така, като за край на краткото ми душеизлияние, бих посъветвал всеки, който изчете горните редове да не спира да се надява за най-доброто. Не само че ако го искаш, то винаги идва, но и всеки го заслужава. Първата стъпка към успеха е осъзнаването на това.
~And that's the bottom line.
Няма коментари:
Публикуване на коментар