One...

I can't remember anything
Can't tell if this is true or dream
Deep down inside I feel the scream
This terrible silence stops it there

Now that the war is through with me
I'm waking up, I cannot see
That there's not much left of me
Nothing is real but pain now

Hold my breath as I wish for death
Oh please god, help me

Back in the womb it's much too real
In pumps life that I must feel
But can't look forward to reveal
Look to the time when I'll live

Fed through the tube that sticks in me
Just like a wartime novelty
Tied to machines that make me be
Cut this life off from me

След малкото лирическо отклонение с тази песен на Металика, е време за завръщането. На какво? На, надявам се, едно по-редовно ъпдейтване на блога ми, я с нови песни, я с нещо друго. Тепърва ще видим...
Новини? Не много. Годината завърши, предстоят два месеца и половина почивка, която честно казано не мисля че ще ни повлияе много добре, понеже винаги като вкусиш нещо хубаво, искаш още от него. Въпреки това все някакси ще успеем да се настроим за училище отново, но до този момент има още много време. It's summer time!, както се казваше в една (или много) песен и е време за почивка и забавление.